Преди половин век цяло море изчезна от лицето на Земята. То изведнъж беше просто като попито от гигантска топка памук.
Старите моряци си спомнят как са хранели с риба целия Съветски съюз и са правили сватби на кораби.
Децата на моряците си спомнят колко бързо изчезна Арал, внуците оцеляха в мъртвата пустиня, а правнуците вече се съмняват дали Арал изобщо е съществувал и дали нещо не ги лъжат. За Арал е писано много и ще се пише докато хората още живеят тук. За „наследниците“ на Аралкум – вижте уникалната документална фотосерия на Юлия Галушина.
Сухото дъно на Аралско море е покрито със сол, пестициди и токсични химикали. Пясъчните бури носят тази смес стотици километри, отравяйки земята и хората. Учените откриват следи от аралска сол в Скандинавия, Антарктика, Норвегия, Беларус … Земята на Аралско море е толкова солена, че нищо не расте по нея. Хората не засаждат градини, солени блата избиват навсякъде. Отгоре е солена кора, а под нея е кална тиня, а ако стъпиш в нея, ще потънеш и повече няма да изплуваш…
По ирония на съдбата, солта убива целия живот на Аралско море, но и солта се наследява като съкровището на тази земя. На 22 километра от Аралск, на езерото Жаксикилиш, са концентрирани най-големите природни резерви в Казахстан – 20 километра „бяло злато”. Тук сол се добива и произвежда в продължение на 90 години, резервите ще бъдат достатъчни за повече от едно поколение.
Така че има и някаква полза от изчезването на морето…
Източник: Mood-time.eu
