Въпросът за ограничаване на консумацията на алкохол в Турция засяга не само местното население, но и българските изселници, които са се преместили в страната.
Мехмед Йозгюр, който се преселил от Кърджалийско в Бурса през 1990 година, изразява загриженост по повод строгите мерки, прилагани от турските власти. Той разкрива, че за някои от приятелите му завръщането в България се е превърнало във „алкохолен туризъм“, поради забраните и високите цени на ракията в Турция.
Наскоро, губернаторът на Истанбул нареди забрана за консумация на алкохол на обществени места като плажове и паркове.
Това решение създава проблеми не само сред изселниците, но и в юридически план. Според адвокати, няма законово основание за такава забрана, и тя дори може да бъде в разрез с конституцията на Турция и с европейските конвенции за правата на човека.
В последните десетилетия, Турция е утежнила своите закони относно алкохол, като въвела забрана за продажба на алкохол след 22:00 часа и значително увеличила санкциите за нарушение на този ред. Акцизите върху алкохолните напитки са също повишени до такава степен, че над 60% от розничната цена на някои видове алкохол идва от данъци.
Според пенсионирания учител Йозгюр, поведението на българските изселници не е свързано с „алкохолен туризъм“, а по-скоро с носталгия и желание за споделяне на спомени.
Особено за по-възрастните хора, пиенето на ракия или водка с приятели е начин да се възстановят спомените за „старите добри времена“. За младите, обаче, това може да се превърне в маратонско пиене, особено след дълги периоди на въздържание в Турция. Така че, докато някои видят тези нови мерки като начин за опазване на обществената норма и здравето, други ги виждат като ограничение на свободата и културното наследство.
