Според списание „Капитал“, което се позовава на пазарни източници, служебното правителство успешно е емитирало 7- и 12-годишни облигации на външния пазар. Общо 2,25 млрд. евро (около 4,4 млрд. лв.) бяха добавени към външния дълг. Това беше и сумата, поискана от Министерството на финансите.
И двете емисии предизвикаха голям интерес и бяха презаписани с около 4,2 млрд. евро, което съответства на презаписване от около 1,9 пъти.
Въпреки това стартирането на предлагането се забави с няколко месеца и, както се очакваше, възвръщаемостта, поискана от инвеститорите, беше висока и надхвърли пазарните очаквания. Според списанието краткосрочните облигации се търгуваха при MIDSWAP +185 б.т. (около 4,33%), а дългосрочните облигации – при MS +225 б.т. (около 4,81%).
Според изчисленията на „Капитал“, ако емисията беше осъществена шест месеца по-рано, т.е. преди агресивното повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв и Европейската инвестиционна банка, доходността можеше да бъде с около 2 базисни пункта по-ниска.
С други думи, страната ще плаща със 100 млн. лв. повече годишно заради увеличението на лихвените проценти.
Преди няколко месеца Асен Василев, който беше министър на финансите до началото на август, обяви, че България е имала идея да получи външен заем през пролетта. войната в Украйна е попречила на това намерение. По думите му финансовият екип на страната два пъти е бил посъветван от банкови съветници да изчака с чуждестранната емисия.
Ако към заетите до сега през тази година заеми се прибавят 4,4 млрд. лева, то стигаме до ниво от 6,2 млрд. лева за годината. Предишното правителство беше определило таван на дълга от 10,3 млрд. лв. в бюджета за 2022 г. Това означава, че служебният и новият редовен кабинет могат да съберат още 4 млрд. лв. на пазара за дългове, ако решат.
Според емисионната програма, публикувана вчера, до края на годината ще бъдат емитирани около 2 млрд. лв на вътрешния пазар. Не е ясно кога и под каква форма ще се върне държавата на международния дългов пазар.
Източник: Економик