За Задушница, традицията повелява да се приготви варено жито със захар, давано наоколо за да може душите да намерят покой. Това жито не е просто храна; то е символ на новия живот, на възкресението.
Дава се на Задушница, защото има силата да ни свързва с предците, с корените ни, които е важно да помним.
А после, хлябът или питките, солени като морето, също трябва да ги има в пликовете, които подаваме „за Бог да прости“. Тия питки са като нишките, които ни връзват с обичаите, с радостите и скърбите, които сме споделили.
В някои кътчета на България, даже пита със свещи слагат на масата, когато семейството се събере след посещението на гробището. Хлябът в християнството е символ на тялото на Христос.
И как да забравим виното? Ах, то не е просто питие; то е символ на кръвта Христова, която ни измива от греховете. С него и гробовете преливаме – в знак на уважение и молитва към Бога.
Да не забравяме за дребните сладки – това е начинът на живите да благодарят на другите живи за молитвите към душите на починалите. Показва, че не сме ги забравили, че ги държим в сърцата си.
А може би имате и специална храна, която вашите близки са обичали? Задушница е денят, когато всичко е позволено. И месо може да поднесете, защото в този ден още не сме влезли в периода на постите. Така че, ако сърцето ви подсказва, споделете и любимите ястия на вашите предци. ※
