Получават ли реално хората втора пенсия от частните пенсионни фондове? Оказва се, че тя остава мираж за 91% от всички 12 862-ма, които вече получават плащания от универсалните пенсионни фондове. Едва 1184 човека взимат пожизнена пенсия, или това са 9,2 на сто от всички. Само те получават пожизнено допълнителна сума заедно с пенсията си от НОИ.
Останалите 11 678 човека взимат разсрочени плащания и след като сумите им бъдат изплатени, няма да получават пари към държавната си пенсия, която обаче ще остане намалена с близо 10 на сто заради вноските във втория стълб на пенсионната система.
Това показват окончателните данни на Комисията за финансов надзор за 2022 г., обявени преди дни. Причината е ясна – хората от първите кохорти пенсионери, взимащи пари от втория стълб, нямат достатъчно натрупвания в индивидуалните си партиди, тъй като са внасяли средства там едва по няколко години. В момента намалението на държавната пенсия е с около 10 на сто за хора с трудова кариера без прекъсване от 2002 г. насам.
След 2031 г. намалението ще надхвърли 15%, а след 2036 г. ще достигне 19%. След 2040 г. намалението на държавната пенсия ще надхвърли 20%, а след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто. Тези изчисления са направени при условие, че размерите на осигуровките за двата стълба на пенсионната система останат без промяна на сегашното ниво.
За да се получава пожизнена пенсия, човек трябва да има натрупани пари, достатъчни за изплащането на минимална сума на месец, която е определена в закона като 15% от минималната държавна пенсия. При 467 лева минимална пенсия в момента, това означава, че човек трябва да има натрупана сума, за да взима по 70 лева на месец в продължение на 17-18 години, или над 15 000 лева.
При ново увеличаване на минималната пенсия, каквото например предстои от 1 юли, то тази сума отново расте и става все по-трудно за хората да изпълнят условията, за да получат пожизнена пенсия, информира Дарик Радио.
Тя се дава, дори и ако се наложи фондът да я изплаща по-дълго от 17-18 години, колкото е осреднената калкулация в момента. Има три варианта, между които могат да избират хората, които все пак имат достатъчно пари за пожизнена втора пенсия. Първият е пенсия без допълнителни условия, при която докато е жив, човек получава всеки месец определената сума.
Вторият е с период на гарантирано изплащане – обичайно от 2 до 10 години, и предполага, че ако човек почине през този период, наследниците му ще получат оставащите пари. Пожизнена пенсия с период на разсрочено плащане пък предполага по-висок размер на пенсията в началото и намаляването ѝ с времето.
Оказва се, че близо 92% от пенсионерите взимат парите си накуп или разсрочено. Наведнъж може да вземете парите си, ако имате в партидата си натрупани средства в размер по-малък от три минимални пенсии или това са 1401 лева към момента. Ако минималната пенсия стане 523 лева, каквито са заложените параметри в бюджета, то от 1 юли нужната сума ще стане 1569 лева.
Ако човек има повече от 1401 лева, но по-малко от 15 000 лева, колкото трябват за пожизнена пенсия, то може да вземе парите си от частния фонд на няколко транша. Изплащането на вторите пенсии започна през септември 2021 г. Според данните на КФН за периода от септември 2021 г. до края на годината са сключени само 270 договора за пожизнено изплащане на пенсия, други 1863 човека са подписали договори за разсрочено плащане.
През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1,707 млн. лева за пенсии, 24,241 млн. лева за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на починали, които приживе са получавали разсрочени плащания.
Колко пари натрупахме за втора пенсия
Увеличават се хората, които правят вноски за втора пенсия, отчита още КФН. Осигурените в четирите вида пенсионни фондове са 4 923 254 души, като нарастват за година с 1,52 на сто. От тях 3 947 760 човека се осигуряват задължително в универсалните пенсионни фондове, където вноски правят родените след 1960 г. Само за година още близо 130 000 човека са започнали да се осигуряват за втора пенсия, показват данните на КФН.
311 579 се осигуряват в професионалните пенсионни фондове, където пък задължително внасят пари работещите първа и втора категория труд за ранно пенсиониране. За трета пенсия доброволно се осигуряват 643 582-ма души, като средната възраст на тези хора е най-висока – над 53 години.
Данните показват, че осигуряващите се за втора пенсия са събрали средно по 4177 лева, като мъжете имат по 4365 лева, а жените – 3975 лева. По-голяма е сумата, натрупана в професионалните пенсионни фондове – средно по 4344 лева, а най-малко събрани средства по партидите си имат хората, които се осигуряват в доброволните пенсионни фондове – едва по 1991 лева.
Сумите, натрупани в индивидуалните партиди за втора пенсия, за които през предходните 12 месеца е постъпила поне една вноска, обаче намаляват. През 2021 г. в тях е имало средно по 5805 лева, а през месеците на 2022 г. сумата спада, като към края на година е 5626 лева.
Активите на фондовете намаляват
За година фондовете са загубили над 336 милиона лева. Към края на 2022 г. нетните им активи възлизат на 19,215 млрд. лева, като в сравнение с края на предходната година намаляват с 1,75 на сто. Активите на универсалните пенсионни фондове възлизат на 16 548 063 000 лева, като за година намаляват с близо 200 млн. лева. въпреки това приходите им от осигурителни вноски са се увеличили, като за година са получили 1,952 млрд. лева.
За сравнение през 2021 г. приходите им от вноски са били в размер на 1,734 млрд. лева. Расте и средната вноска, която осигурените правят в УПФ за втора пенсия – от близо 72 лева през 2021 г. на 82 лева през миналата.
В същото време общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на над 296 млн. лева, а нетният им финансов резултат за годината е в размер на 68,656 млн. лева.
За година два фонда увеличават пазарния си дял – УПФ „Доверие“, който държи вече над 26% от осигурените, и УПФ „ДСК-Родина“ с 18,96% дял. Другият фонд с голям пазарен дял е ЗУПФ „Алианц България“ – с 19,12%.
