А, този вълшебен празних Месни заговезни – един особен ден, който православната ни църква е решила да отбелязва с голяма доза уважение и очакване. На този ден, някъде там, осем седмици преди да посрещнем Великден с широко отворени обятия, всички ние се събираме на едно, винаги в неделя. И знаете ли, не е никак случайно, че датата му си играе на криеница с нас всяка година, променяйки се, Тази година, например, е закована датата 10 март в календара.
„Заговяването“ от месо – оттам идва и самото име на празника.
Точно така, драги ми, това е последният ден, когато на трапезата царуват месните изкушения, преди да влезем в тази строг, но и изпълнен със смисъл седемседмичен великденски пост.
И не само, че се наслаждаваме на последните месни лакомства, ами се и наслушваме на мъдрости от Светото Писание в храма, които ни напомнят за тежестта на греха и значението на добродетелността. Във въздуха витае идеята за помощ и обич към ближния – важна част от нашите ценности.
Кои обичаи трябва да се спазват?
Има и толкова цветущи традиции, които красят този ден – от огруглиците, които гонят злите духове, до хвърлянето на стрели, което разкрива тайните въздишки на младите сърца.
Ергенът си прави лък, с който изстрелва запалена стрела в двора на момичето, което харесва. Семейството на момичето стои, за да гаси пламъците. А тя ги събира. Колкото са повече, толкова повече ще се хвали на приятелките си.
Какво се яде на този ден?
И така, на тази богата месна трапеза, ние се събираме заедно – семейства и приятели, за да отбележим края на една ера и началото на друга, пълна с обет за пречистване и самопознание. Знаете ли, във всяко едно ястие, поднесено с любов, се крие послание – да ценим това, което имаме, и да се подготвим за дните на размисъл, които предстоят.
Трапезата трябва да включва варена кокошка, свинско с нахут или булгур, свинско с кисело зеле, месни сарми, баница с месо, баница, която е приготвена с мас или краве масло.
