Пазарът широко очаква Европейската централна банка да повиши основния си лихвен процент с 0,75% в четвъртък. Това е най-голямото повишение в 24-годишната история на ЕЦБ и следва доста агресивното повишение с 0,50 процентни пункта през юли. Очакванията се подхранват и от факта, че през последните седмици водещи членове на Изпълнителния съвет на централната банка, сред които германката Елизабет Шнабел и управителят на френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало, защитиха своята проинфлационна позиция.
Близо 75% от пазарните участници залагат на рязко повишение с 0,75% на 8 септември, докато световните финансови канали съобщават, че се очаква и повишение с 0,50%. Въпросът не е дали ЕЦБ ще повиши лихвените проценти, а до каква степен, след като данните за инфлацията в еврозоната бързо наближават двуцифрени стойности. Ето защо Елизабет Шнабел твърди, че централните банки рискуват да загубят общественото доверие и трябва да действат решително, за да ограничат инфлацията, дори това да забави икономиката.
Тежестта на енергийната криза
Франкфурт ще трябва да прецени рисковете, свързани с енергийната криза на Стария континент, и да вземе трудни решения.
Неотдавнашното спиране на доставките на газ за Европа по газопровода „Северен поток 1“ не само доведе до спад в стойността на европейските акции и увеличи риска от европейска рецесия, но и доведе до повишаване на доходността на италианските 10-годишни облигации до 4%, което принуди ЕЦБ да обяви създаването на механизъм за дългов пазар като мярка за фрагментиране. Това е най-високото ниво от средата на юни. Високата доходност на Италия (много по-висока от тази на Германия) означава, че римското правителство ще трябва да плаща повече за заемите си, което поражда опасения относно управлението на дълга във валутната зона.
През август инфлацията в еврозоната възлезе на 9,7% и се очаква да нарасне до двуцифрено число през следващите месеци поради продължаващия натиск върху цените на енергията. Същевременно съществува риск от рецесия в местната икономика, тъй като потребителите ограничават разходите си, а предприятията се сблъскват с по-високи цени на електроенергията и газа.
Правителството отчасти „плаща сметката“, като увеличава публичните разходи, но има ограничения за това доколко частният сектор може да бъде защитен от този шок. Историческият спад на потребителското доверие през последните месеци показва, че домакинствата осъзнават границите на публичната подкрепа. Съществуват и все повече доказателства, че предприятията в енергоемките отрасли намаляват производството си.
Това може да бъде за сметка на растежа.
Перспективите за инфлацията се очаква да принудят банкерите да жертват растежа на икономиката, за да се закрепят инфлационните очаквания, тъй като това е основният мандат на ЕЦБ. Едно от ключовите заключения от неотдавнашните коментари на служители на ЕЦБ е, че цикълът на повишаване на лихвените проценти не съвпада с риска от рецесия. Друг аргумент в полза на повишението на лихвения процент с 0,75% е, че ЕЦБ все още не е говорила за намаляване на баланса си чрез продажба на активи.
Източник: Дивиденд