Според справка, представена от Иван Иванов, управител на Националния осигурителен институт (НОИ), 217 хил. лица в България имат облагаем доход над 3 хил. лв. От тях около 25% са IT специалисти, 11% са заети в сферата на здравеопазването, в държавното управление са около 6%, следвани от консултантския бизнес с 4,2% и финансовия сектор – 2,5%. „Другите“ формират 44%.
Сега нека си представим произволна компания от графата “Други”, в която работят да речем 100 служители, получаващи заплати над максималния праг. С вдигането на максималния осигурителен доход всеки от тях ще струва на компанията 75 лв. повече месечно и ще получава 50 лв. по-малко от досегашното си нетно възнаграждение. При съществуващия недостиг на квалифицирани кадри е ясно, че работодателят ще поеме и тези 50 лв., за да запази служителите си. Така, след като теглим чертата, разходите на компанията със 100 служители ще се повишат с 12500 лв. месечно или 150 000 лв. годишно.
Повечето компании по това време на годината вече са сключили договори със своите клиенти и партньори, финализирали са бюджетите си и ще трябва да поемат този допълнителен разход, орязвайки някой друг (бонуси, обучения и т.н.).
В същото време държавните служители ще продължат да не внасят осигурителни вноски и да получават бонуси, пари за дрехи, ДМС-та и други придобивки. А за реформи в пробитите системи и дума не се отваря. Ако така ще се оздравява социално-осигурителната система, то да си пожелаем да сме здрави и да ни як гърбът.
