Здравейте,
Вече цели три дни съм народен представител и още не ме е срам, не съжалявам и даже изпитвам въодушевление.
Днешният ден беше особено въодушевяващ и дори за момент си казах, че е истинско чудо да съм малка част от случващото се.
А това, което се случва, е завръщането на парламентаризма в България.
Кой си е помислял, че някога ще ръкопляскам на изказванията на Бойко Рашков и Янаки Стоилов. Кой някога си е мислел, че Христо Иванов ще излезе след Крум Зарков и ще каже, че е съгласен с колегата по всичко.
Кой някога е мислел, че лидерите на една стихийна формация, каквато е ИТН, ще бъдат в Народното събрание, за да подкрепят комисията Росенец, а после ще отидат на преговори с Демократична България.
Финалните реплики на Татяна Дончева бяха аплодирани от всички политически сили без ДПС и ГЕРБ. Въобще, всички неща, които се случиха последните дни, се случиха въпреки ДПС и ГЕРБ.
Истината пречиства и когато някой излезе да разкаже на прост и ясен език истината за това какво представлява Гешев като човек, символ и изпълнител на поръчки, хората го чуват и това пречиства, носи радост и някаква малка надежда, че дори ще стигнем отново до момента на нормалност, в който да се върнем към политическите си пристрастия и да се сетим, че БСП е естествен противник в една сравнително здравословна среда.
Засега битката е да върнем положението в изходната за демокрацията позиция „десни-леви“ за да спорим за видове политики, да се пенявим дали има глобално затопляне, правата на жените как са, къде са ни социалните политики.
Полагаме някаква основа за начеване на нормален разговор, провали на правителства, възходи на политици и въобще придвижване към приемливата лудост на обичайния политически живот, която беше напълно изчезнала през последните години.
Започваме наново. Аз започвам съвсем наново. И слушам внимателно по-опитните колеги, гледам как се правят дебати, запознавам се с тази професия, защото това Е професия – нормална, достойна и смислена, ако има такава възможност.
Ще се уча следващите седмици, ще вървя внимателно и ще питам, ще търся помощ в случай, че нормалният парламентаризъм се задържи в идните месеци.
И под нормален парламентаризъм нямам предвид цъфнала стабилност, хляб и масло за всички наши хора и миналогодишни календари за домовете за възрастни хора. Имам предвид битки всеки ден.
А най-якото чувство в истинската демократична политика – НИЩО НЕ Е СИГУРНО. Не знаеш как ще свърши този дебат, не знаеш как ще излезеш от оная среща.
Определя го всеки с труда си, думите и уважението, което показва.