Скандинавските страни като цяло се считат за страни с много висок стандарт на живот и хората се чувстват финансово сигурни и комфортно. Дания не прави изключение. Но какво го прави различен? Дания е единствената държава – членка на Европейския съюз, която има клауза в договора си, позволяваща й да не приеме еврото.
Скандинавската страна с население от около 6 милиона души е един от световните лидери по отношение на БВП на глава от населението (65 000 USD), който е един от основните фактори за качеството на живот. Следователно е ясно, че Дания надхвърля критериите за членство в еврозоната. Защо тогава тази страна е единственото изключение от изискването за преминаване към еврото? Датчаните поставят рекорд по богатство.
Референдуми
Наскоро Дания проведе два референдума, на които отхвърли членството си в еврозоната.
Първият, на 2 юни 1992 г., беше по-общ и се отнасяше до ратифицирането на Договора от Маастрихт. Този договор положи основите на сегашния ЕС и затова референдумът се отнасяше до паричния съюз и други въпроси. Договорът обаче беше отхвърлен с малко: 50,7% от датчаните гласуваха против ратификацията, а 49,3% – за.
Резултатът от първия референдум очаквано повлия на последвалите преговори и доведе до т.нар. датски откази, включително отказа на Копенхаген да приеме еврото.
През 2000 г. датчаните отново гласуват на референдум за членството на страната в еврозоната. Резултатът не беше по-различен: 53,2 % от гласоподавателите смятаха, че страната им трябва да запази националната си валута.
Защо датчаните запазват кроната?
Датчаните запазиха кроната, защото смятат, че приемането на еврото би застрашило националната им независимост в паричната политика. Тази независимост е спорна, тъй като Дания само теоретично може да определя собствената си парична политика, въпреки че не е част от еврозоната.
От 1982 г. датската крона е обвързана с германската марка. Когато марката е заменена от еврото, датската централна банка се присъединява към Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II) – наблюдателния списък на еврозоната. Тази система обвързва Дания с политиките на еврозоната, но не ѝ дава възможност да контролира процесите на вземане на решения, свързани с тези политики.
Като член на чакалнята на еврозоната датската централна банка трябва да прилага строга политика за поддържане на курса на датската крона спрямо еврото. Паричната политика на Дания до голяма степен се определя от еврозоната.
Подобно на българския лев, обменният курс на Дания е фиксиран спрямо еврото. 1 евро се равнява на 7,460 DKK и всяко отклонение над или под 2,25 % подлежи на интервенция от страна на Датската централна банка.
Договорът за присъединяване изисква от всички държави да приемат еврото. Европейският съюз прие Дания, но не изисква от нея да премине към единната валута. Следователно Дания все още е в „списъка на чакащите“ за еврото и не обмисля да влезе в еврозоната или да приеме единната валута.
Възможен ли е нов референдум за членството в еврозоната?
След излизането на Обединеното кралство от ЕС Дания остава единствената държава, която не възнамерява да приеме еврото. На скандинавската страна официално е забранено да се присъедини към еврото и ако реши да го направи, ще трябва да организира нов референдум.
Съгласно датската конституция всяка промяна, засягаща суверенитета на Дания, трябва да бъде решена от датските власти на референдум. Единственият начин да се избегне провеждането на референдум е 5/6 или 150 членове на датския парламент да подкрепят предложеното изменение.
В началото на юни датският министър-председател Мете Фредериксен заяви, че Дания не възнамерява да провежда ново гласуване за присъединяване към еврозоната, въпреки категоричното решение на страната да се оттегли от пакта за отбрана на ЕС. Фредриксен категорично заяви, че няма да има нов референдум относно оставащите възможности за напускане на ЕС от страна на Дания.
От няколко години Дания е в спор дали да приеме еврото или не. Общественото мнение винаги е било много противоречиво, като в различни периоди то е било както в полза, така и в ущърб на приемането на общата валута.
Въпреки че еврото беше отхвърлено на втори референдум през 2000 г., в продължение на няколко години поддръжниците му са повече от неговите противници в страната. Ситуацията обаче бързо се промени с появата на дълговата криза в еврозоната през 2010 г. Оттогава насам по-голямата част от датското население е категорично против единната европейска валута.
Критици на еврото
Противниците на общата валута в Дания смятат, че преминаването към еврото няма да донесе особени ползи и че страната трябва да запази своята независимост и датската крона.
Докато Дания е в „чакалнята“ на еврото, тя може да се възползва в голяма степен от икономическата стабилност, предлагана от валутния блок. Това позволява на страната да излезе от еврозоната, без да приема еврото.
В същото време скандинавската страна се ползва с известна степен на автономност и може временно да напусне системата ERM II в случай на криза и да провежда независима парична политика, която да помогне за решаването на икономическите ѝ проблеми.
Ако обаче Дания приеме еврото, тя ще трябва изцяло да следва политиките на еврозоната, които не са в неин интерес в тези трудни времена и които би могла да управлява по-добре сама.
Противниците на еврото посочват примера на съседна Швеция, която следва паричната политика на еврозоната, въпреки че не е приела еврото и има валута в свободно обращение. По време на финансовата криза от 2008 г. властите в Стокхолм провеждаха независима парична политика, която им позволи да се справят с трудната ситуация много по-ефективно, отколкото ако Швеция беше приела еврото.
Скептиците смятат, че дори Дания да се присъедини към еврозоната, въздействието върху настройките на паричната политика ще бъде минимално, като се има предвид размерът на еврозоната като цяло. Смятаме, че датските власти все още разполагат с лостове за въздействие върху политиката на паричния съюз чрез неформални канали.
Основните мотиви и интереси на датчаните тогава и сега за поддържане на кроната не се различават от тези на някои българи. България и Хърватия участват и в Европейския валутен механизъм, т.нар. чакалня на еврозоната. Загреб ще приеме официално еврото на 1 януари 2023 г., а София иска да се присъедини към еврото през 2024 г.
