Когато трудовите правоотношения се прекратяват, а служителят е придобил право на пенсия за възраст и осигурителен щат, без значение защо се случва прекратяването, той има право на обезщетение. По подразбиране работодателят трябва да плати сумата на брутната му заплата за два месеца. Размерът може да нарасне до шест месеца при следните условия:
Служителят трябва да е натрупал 10 години трудов стаж при същия работодател, или в същата група от предприятия. И тези 10 години стаж трябва да са през последните 20 години. Тогава обезщетението е в размер на 6 месеца на брутната трудова заплата.
Трябва да знаете, че такова обезщетение може да бъде изплатено само веднъж. Тези правил важат и, когато се прекратява трудово правоотношение, а служителят има право да получи пенсия за стаж и възраст в намален размер, по реда на член 68а от Кодекса за социално осигуряване. Но запомнете, при всички случаи, към датата на прекратяване на договора, обезщетение ще се изплати, само ако вече има придобито право за пенсиониране. Тогава работодателят по своя преценка определя размера на обезщетението, когато прекратява договора.
Може ли обезщетението да е за по-дълъг срок? Да.
За да се случи това, трябва да има определение на такова по член 228, алинея 2 от Кодекса на труда. Това се случва с посочване на срока в трудовия договор, колективния трудов договор или се определя с акт на Министерски съвет.
Подлежи ли това обезщетение на данъчно облагане? Не.
Какво става, ако човек работи на две места, при двама различни работодатели? Обезщетението се изплаща само веднъж. Ако при прекратяването на договора служителят има право да се пенсионира, той ще получи обезщетението по горните условия от работодателя в основния трудов договор. Няма правно основание този по допълнителният трудов договор да изплаща такова обезщетение.
Ако желаете да си направите допълнителна справка, разгледате член 222 от Кодекса на труда.
