„Труд“ твърди, че събраните от осигуреното лице средства за втора пенсия са достатъчни само за покриване на минималните плащания за една година.
По информация на Комисията за финансов надзор (КФН) в края на предходната година в универсалните пенсионни фондове са се осигурявали около 3,95 млн. лица. Освен това по личната сметка на всяко осигурено лице, за което е направена поне една вноска през предходната година, има средно 5627 лв. Минималната пенсия от 467 лв. може да бъде покрита от тази сума само за една година.
Оказва се, че макар много лица да се осигуряват от дълго време в универсален пенсионен фонд, парите, които са натрупали в личните си сметки, са недостатъчни, за да им осигурят право на пожизнен втори доход. В продължение на две до три години те ще могат да вземат малки плащания от частни фондове, след което ще могат да разчитат само на държавната пенсия.
Една от причините за това е, че България догонва страните от ЕС, в резултат на което заплатите и цените с течение на времето са се увеличили повече, отколкото възвръщаемостта на частните фондове от инвестициите, които са направили с набраните от осигурените лица пари.
Освен това има моменти, в които частните фондовегенерират загуби.
Размерът на парите, които всяко осигурено лице е натрупало за втора пенсия, варира значително и се определя от броя на годините, през които е било осигурявано, както и от размера на вноските от заплата, които са били направени от негово име.
Много от лицата, осигурени в универсалните пенсионни фондове, са напуснали страната, работят в чужбина и не зависят от българска пенсия. Чужденците, които през лятото са работили в България за няколко месеца и са получавали вноски, също са включени в групата на осигурените лица.
Поради тази причина КФН предоставя информация за средния размер на средствата, натрупани в личните партиди на всички осигурени лица, както и за средния размер на средствата във фондовете на лицата, за които е платена поне една осигурителна вноска през 12-месечния период. Основната картина обаче остава непроменена, а именно, че във фондовете на повечето осигурени лица няма достатъчно пари за осигуряване на пожизнени обезщетения.
Днес лицата, които тепърва започват да упражняват професията си, разполагат с по-малко средства за втора пенсия, отколкото лицата с 20-30-годишен стаж. Средното салдо в личните сметки на осигурените лица на възраст между 15 и 19 години е 502 лева. Въпреки това мнозинството от лицата, които скоро ще се пенсионират, също не разполагат с големи спестявания.
За всички осигурени лица на възраст от 60 до 64 години средната сума в универсалния пенсионен фонд е 4382 лв.
С тази сума не може да се изплаща пожизнена втора пенсия. Съгласно членове от Кодекса за социално осигуряване, за да има право на пожизнена втора пенсия, лицето трябва да има достатъчно средства в частния фонд, за да получава поне 15% от минималната пенсия за страната всеки месец до края на живота си.
Това означава да получава втора пенсия в размер на поне 70 лв. при минимална пенсия от 467 лв. Ако някой има 4382 лв. в личната си сметка, той може да получава например 183 лв. всеки месец в продължение на две години, но няма право на пожизнена втора пенсия. Вноските в универсалните пенсионни фондове са били 1,95 млрд. лв. през миналата година. Но през 2022 г. нетните активи на универсалните фондове са намалели със 195 млн. лв. до 16,5 млрд. лв. Това е в резултат на слабата им рентабилност.
В България има 643 хил. доброволно осигурени лица. Средната вноска на всеки от тях е 97 лв.
Според информация на Комисията за финансов надзор към края на миналата година малко над 643 хил. лица се осигуряват доброволно за пенсия. Освен че получават държавна пенсия и пенсия от задължителните универсални пенсионни фондове, тези лица се осигуряват и за трета, незадължителна пенсия.
Като допълнителна социална придобивка към основната заплата, тяхното предприятие прави вноски в размер за общо над 74% от осигурените лица в доброволен фонд. Над 25% от бенефициентите на третото пенсионно осигуряване правят собствени вноски. Не са много и случаите, когато някой внася вноски за третата пенсия на свой роднина.
По данни на КФН средната месечна вноска за доброволно пенсионно осигуряване през миналата година е била 97 лв. Месечните плащания се извършват по личните сметки на около 53% от осигурените в доброволен фонд. По-рядко се правят вноски от останалите.
Например много самоосигуряващи се лица правят една по-голяма вноска всяка година, вместо да правят малки плащания всеки месец. А много лица са имали трето пенсионно осигуряване, когато са били наети от предприятие. Те обаче са сменили работодателя си и новият им работодател вече не предлага тази придобивка.
Според статистиката на КФН пет от доброволните пенсионни планове имат средна отрицателна доходност за периода 2018-2022 г., която варира от -0,23% до -1,19%. Средната положителна доходност за останалите четири фонда за този период варира от 0,93% до 3,30%.
Шест от дружествата имат отрицателна възвръщаемост за пет години.
По данни на КФН боравенето с парите на осигурените граждани от всички универсални пенсионни фондове, които обхващат работещите лица, родени след началото на 1960 г., е довело до загуба през миналата година. Тази отрицателна възвръщаемост варира от -3,06% до -13,49%, което е доста широк диапазон.
Отрицателната възвръщаемост на инвестициите е типична за периодите на криза и спад на борсовите индекси в световен мащаб. Въпреки това КФН публикува и типичната възвръщаемост, която са постигнали за по-дълъг период от време – пет години. В крайна сметка се оказва, че през петте години от 2018 г. до 2022 г. шест от деветте универсални пенсионни плана в страната ще имат средно отрицателна доходност.
Загубите им варират от -0,19 % до -1,23 %. За петгодишния период само три универсални фонда имат средно положителна доходност, като при два от тези фондове доходността е почти отрицателна. Само един от тях средно за последните пет години има малко по-голяма възвръщаемост.
