Често след смъртта на близък човек хората започват да се питат какво да правят с вещите му и безопасно ли е да ги държат в дома си?
Специалистите са установили, че вещите са в състояние да поглъщат енергията на притежателя си, която след смъртта му става отрицателна. По този повод голяма част от вярващите смятат, че е наложително да се отърват от нещата на покойника, като ги погребат заедно с него.
Има обаче и друго древно вярване, според което е възможно и дори необходимо да се съхраняват нещата на любим човек, който вече не е сред живите. Това се прави, за да се успокои душата му, която, в противен случай, може да се обиди заради бързата забрава.
Най-вероятно истината е някъде по средата. Решението обаче трябва да бъде взето самостоятелно, в зависимост от конкретните обстоятелства. И без да се пренебрегват няколко важни правила, за които днес от ще ви разкажем.
В продължение на три дни не трябва да се пипа нито една вещ, която е принадлежала на починалия. Най-правилно е да се изчака, докато не минат 40 дни от кончината му. След това най-ярките му вещи, от които не ви се иска или по някаква причина не трябва да изхвърляте, да се сложат в кутия и да се изнесат от жилището и да се съхраняват на някое друго място, например на тавана.
След смъртта на бившия им притежател, енергията му, която продължава да се съхранява в тях, става мъртва. За живите хора това не вещае нищо добро.
Нещата, върху които човек е починал (спално бельо, легло или диван, дрехи), подлежат на задължително унищожаване, тъй като са погълнали енергията на мъчението и смъртта. По правило те се изгарят или се изхвърлят на сметището.
По думите на известния индийски йога и гуру Садгуру огънят има пречистващ ефект, т.е., изгаряйки вещите на покойния, ние помагаме на душата му да намери целостта и свободата, изчиствайки пространството от следите на тяхното земно присъствие.
Останалото му имущество да бъде запазено или подарено. Ако някои неща не са ви необходими и няма на кого да ги дадете, може да ги дарите на приют или църква. По този начин ще помогнете на нуждаещите се и ще проявите уважение към починалия.
Що се отнася до дрехите на покойния, може да запазите някоя по-малко носена връхна дреха за себе си. Бельото обаче задължително трябва да бъде изгорено или изхвърлено.
Също така не можете да използвате дрехи, които той е обичал и е носил често. Те притежават огромно енергийно въздействие, което, за съжаление, е отрицателно.
Темата с бижутата е много чувствителна и противоречива. Ясно е, че малцина са тези, които биха изхвърлили златно украшение или накит със скъпоценни камъни, дори то да е бил сред любимите му и с което никога не се е разделял.
В такива случаи се препоръчва покойният да се погребе заедно с тези предмети, особено ако те са били на него в момента на смъртта, защото негативната енергия е в състояние да действа десетки или дори стотици години. Това важи в най-голяма степен за камъните, които натрупват всичко добро и лошо.
Въпросът с бижутата, които е прието да се предават по наследство, стои по съвсем друг начин. Ако починалият приживе ги е завещал на някого, няма какво да се обсъжда!
Любимият син или дъщеря могат да приберат бижутата на покойния в дома си, ако той е бил мил и грижовен към тях. Преди това обаче трябва да го попитат дали одобрява подобен акт, или не.
Спалното бельо задължително трябва да се изхвърли, независимо дали покойния го е използвал много рядко. Наложително е да се отървете от чаршафите, завивките и калъфките за възглавниците, тъй като те пазят спомена за починалия.
Смъртта на дете е най-голямата трагедия в живота на всеки човек. Ето защо много почернени родители решават да не пипат нищо в детската стая, за да запазят спомена за отишлото си без време отроче, създавайки своеобразен домашен мемориал.
Това обаче е изключително погрешно, защото в този случай страда душата на починалия, която насилствено се задържа в този свят.
Детските вещи не трябва да се пазят дълго време. Могат да бъдат запазени само най-скъпите предмети, макар че и те трябва да се държат на уединено място, за да се виждат възможно най-малко.
Дрехите и играчките на починало дете не трябва да се дават на друго хлапе. Това е много лоша поличба. Смята се, че животът на новия им притежател ще бъде много нещастен и трагичен.
Източник: Жената
