Докато западните страни се обединяват срещу Русия, съседът ѝ Китай е по-малко осъдителен.
В телефонен разговор в петък китайският президент Си Дзинпин е казал на Владимир Путин, че Китай подкрепя Русия в усилията ѝ за разрешаване на кризата в Украйна чрез диалог, съобщава китайската държавна телевизия CCTV.
Украинско-руската криза представлява голямо предизвикателство за Китай на много фронтове.
Все по-близките дипломатически отношения между Русия и Китай могат да се видят по време на Зимните олимпийски игри – Путин пристига в Пекин като един от малкото световни лидери, които ще присъстват.
По-рано китайското външно министерство отказа да нарече руската офанзива „инвазия“ (вж. публикацията в 10:09 ч. по Гринуич).
Забележително е, че г-н Путин изчака да приключи игрите, за да признае двата отцепили се региона на Украйна и да изпрати войски в тяхна подкрепа.
В публичните си изявления китайското правителство призова всички страни да намалят напрежението в Украйна.
Неотдавна външният министър на Китай Ван И обсъди ситуацията с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, като призна, че нещата „се влошават“ и повтори призивите към „всички страни да проявят сдържаност“.
Но сега, когато Русия е пренебрегнала всякаква сдържаност, къде остава официалната позиция на Китай в условията на ескалация на сблъсъците?
Китайското правителство смята, че не може да бъде забелязано да подкрепя войната в Европа, но също така иска да засили военните и стратегическите връзки с Москва.
Търговски партньор номер едно на Украйна е Китай и в идеалния случай Пекин би искал да поддържа добри отношения с Киев, но това може да се окаже трудно за поддържане, когато е ясно, че е толкова близко до правителството, което изпраща свои войски на украинска територия.
Съществува и потенциал за търговски удар срещу Китай от страна на Западна Европа, ако се прецени, че подкрепя агресията на Русия.
Освен това китайските лидери постоянно повтарят, че Китай не се намесва във вътрешните работи на другите и че другите държави не трябва да се намесват в неговите вътрешни работи.
Но както бившият служител на американското разузнаване Джон Кълвър написа в Twitter: „Руското анексиране на части от Украйна или нахлуването и превземането на Киев нарушават позицията на Китай, че суверенитетът е неприкосновен“.
Свързване на точките
Комунистическата партия ще се тревожи най-вече за това, къде ще останат собствените ѝ хора и техният мироглед.
По тази причина тя манипулира и контролира разговорите за ситуацията в Украйна в пресата и социалните медии.
Нямаше да мине много време, преди Тайван да бъде въвлечен в тази смес.
Самоуправляващият се остров се разглежда от партията по същество като разбойническа провинция, която трябва да бъде обединена с континенталната част на страната.
В Weibo, китайската версия на Twitter, китайските националисти използваха нахлуването на Русия в Украйна, за да призоват собствената си нация да последва примера ѝ с коментари от рода на: „Това е най-добрият шанс да си върнем Тайван сега!“
Когато през последните дни китайското правителство отхвърли налагането на санкции на Русия, то знаеше, че може да се сблъска с подобно отношение, ако се опита да завземе Тайван със сила, което би било кърваво и скъпо упражнение.
Говорителката на външното министерство Хуа Чунин заяви на редовен брифинг в Пекин, че Китай никога не е смятал, че санкциите са най-добрият начин за решаване на проблеми.
Но ако китайските граждани започнат да свързват точките с оправданието на Русия за нахлуването в Украйна и го приложат към собствената си страна, това може да подкопае цялото обяснение на китайското правителство за настоящите му граници.
Владимир Путин казва, че освобождава рускоговорящите в Украйна. Какво да кажем за етническите монголци, корейци, киргизи и други подобни, които сега са част от Китай? Още по-взривоопасно за Пекин е, какво ще стане, ако тибетците или уйгурите подновят призивите си за по-голяма автономия или дори независимост?
За администрацията на Си Дзинпин е по-важно това да не се случи.
Като се има предвид това, достатъчно е да погледнете коментарите в китайските социални медии, за да видите посоката, в която партийните медии насочват населението по отношение на начина, по който то трябва да възприема действията на г-н Путин в Източна Европа.
Държавната преса има свои собствени акаунти в Weibo и контролира отговорите на публикациите си за Русия и Украйна.
Ето част от коментарите:
„Путин е страхотен!“
„Подкрепям Русия, противопоставям се на САЩ. Това е всичко, което искам да кажа.“
„Америка винаги иска да създава бъркотия в света!“
Въпреки че има и много хора, които призовават за мир, постовете, които нападат САЩ, са силно популяризирани.
Що се отнася до това, че китайците действително поставят под въпрос амбициите на Русия в Украйна, трябва да се търсят отделни акаунти в Weibo, които не са свързани с партийните медийни нишки.
Един от тях пише: „Не разбирам защо толкова много хора подкрепят Русия и Путин. Нима нахлуването трябва да се разглежда като справедливост? Трябва да се противопоставяме на всяка форма на война!“
Според друг: „В момента, в който се появят хора, които искат да участват в политическия живот на страната, те трябва да се включат в него: „Путин признава независимостта на украинските сепаратистки региони, което очевидно е намеса във вътрешните работи на друга държава.“
И ето ви го. Последният пост изразява точно заключението, до което Пекин не иска да стигне неговият народ.
Това е същността на минното поле, през което върви китайското правителство.
Вътре в Украйна посолството на Китай изпрати послание до китайските граждани, живеещи в страната, която сега е въвлечена в голяма война.
То е препоръчало на хората да поставят китайско знаме на колата си и „да си помагат взаимно“, като същевременно показват „силата на Китай“.
Запитана дали това, което се случва в момента в Украйна, е равносилно на инвазия, говорителката на външното министерство Хуа Чунин заяви на пресконференция, че „историческият контекст е сложен“ и че настоящата ситуация е „причинена от всякакви фактори“.
В Европа се разгръщат сериозни сътресения. Си Дзинпин трябва да направи важен избор по отношение на това как страната му ще се справи с него.
