Колко още ще се запазят добрите условия по кредитирането? Има ли задаващи се рискове, за които кредитоползвателите и банките трябва да се подготвят.
Да. Задават се първите признаци, че икономиката се променя
БНБ и финансовия сектор като цяло калкулират рисковете, като централната банка е готова да се намеси. И към момента банките трупат печалби от кредитната си дейност, а не от комисионни и такси. И това при положение, че през 2023 година средно лихвите са се покачили с 0.2%, обясни Антон Андонов, директор на агенция за недвижими имоти.
Проблемът идва със задаващото се влизане в еврозоната. Когато то стане, кредитите с ниски лихви – под 3% най-вече, автоматично ще минат към равнищата на лихвите от еврозоната. Там има съвсем друг механизъм на работа. Може да не стане изведнъж, но няма как да се размине. Ипотечните кредити в еврозоната са с лихва над 4%, докато при нас сега е около 2.8%.
Освен това, минималната лихва по депозитите в Централната банка в еврозоната е 4%
Просто нашата ситуация по никакъв начин не отговаря на ситуацията там. Дори да стане в рамките на година, това са си едни още 25% допълнителни задължения на гражданите и фирмите към банките.
Дори да не влезем в еврозоната от 1 януари 2025 година, икономистите и финансисти очакват мерки за охлаждане на пазара от БНБ през втората половина на настоящата година. През юни започва нов проект за отчетност на способността за обслужване на кредитите. В базата от данни ще се вижда не само информацията за кредита, но и за доходите на длъжника, обезпеченията и прочие.
Ако ни приемат от 1 януари догодина, натискът за покачване на лихвите ще започне още през втората половина от тази година
Това, на което можем да се надяваме е, че се очаква спад на основната лихва, който да компенсира до някаква степен това повишение.