Прахосването на обществени средства е факт и в Германия. В своята „Черна книга“ Съюзът на данъкоплатците ежегодно разкрива данни за невероятни и безсмислени разхищения на обществени средства. В своята актуална „Черна книга“ той изрежда куп примери на безхаберие и прахосничество – от пътното строителство до дигитализацията.
Мостове, от които не се нуждае никой
Под този мост е трябвало да преминава магистрала. Само че нея още я няма.
Сред класическите примери – пешеходен мост в областта Зауерланд, изграден точно до един вече съществуващ мост, или пък маркировка на велоалея в Долна Саксония, струвала 261 000 евро. В района, където била поставена маркировката, останали доволни, но Министерството на транспорта взело решение проектът да бъде прекратен и това наложило маркировката да бъде отстранена срещу 763 000 евро.
В провинция Северен Рейн-Вестфалия пък още през 1980 година бил построен мост на стойност 950 000 тогавашни германски марки. Мостът бил изграден, тъй като се планирало изграждането на околовръстно шосе, което обаче и до днес не съществува – само мостът стои насред нищото – напълно безполезен, изтъкват от Съюза на данъкоплатците.
В Бремен пък за 30 000 евро изрисували по земята образа на известните от приказката Бременски градски музиканти с идеята да служат като пътепоказателни знаци. Боята обаче не се оказала достатъчно качествена и образите изчезнали – като и изразходваните за тях средства.
Съюзът на данъкоплатците се вглежда особено внимателно в този вид финансиране и така разкрива следния случай: на остров Фемарн в Северно море модернизирали крайбрежната улица за 12,8 милиона евро, от които цял милион отишъл за ремонта и експлоатацията на кула с асансьор за панорамни наблюдения на околността, която всъщност изобщо не била част от проекта. За местните власти обаче кулата била добре дошла – благодарение на нея 70 процента от нужните за модернизацията средства били осигурени от бюджета на провинцията.
Милиони за сертификати и мобилни приложения
Приложението, за което бяха дадени много средства, се оказа рядко използвано.
Обект на критики са и дигиталните сертификати, въведени във връзка с коронавируса. Тъй като в началото на имунизационната кампания те още не бяха на разположение, са били създадени скъпи и лесни за подправяне двойни структури. Паралелно много от федералните провинции дали милиони за мобилното приложение за регистрация на данни Luca, след което се оказало, че връзката му със здравните власти куца или пък изобщо не е било използвано.
Сред изброените в „Черната книга“ проекти е и една тоалетна за 335 000 евро в Долна Саксония, бариера на гробищен парк за 400 000 евро, както и все още недовършената сграда на администрацията на Бундестага. Нейното строителство е започнало преди повече от десет години. Междувременно разходите за строителството са се удвоили – до 332 милиона евро, а някои вече инсталирани съоръжения е трябвало да бъдат отстранени заради нови законови разпоредби.
Как се санират оперни сгради
Разходите постоянно растат, а санирането на операта в Кьолн още не е завършено
По същите причини – забавяне на строителството, което води до оскъпяване, в „Черната книга“ е попаднала и операта в Кьолн – нейното саниране трае вместо три години, вече цели 12. Първоначално предвидените разходи са били 230 милиона евро, а междувременно се приближават към един милиард.
Сходен случай има и в Бон – концертната зала „Бетовен“ първоначално е трябвало да бъде санирана за 43 милиона евро, докато сега размерът на средствата се изчислява вече на 160 милиона, като и това няма да е окончателната сума.
Източник: Дойче Веле
