Майка от София се обръща към обществото с оплакване за ограничаване на личното пространство на учениците в 96-то СОУ „Лев Толстой“ в квартал „Люлин“.
Според нея, политиката на училището, която напълно забранява на децата да използват мобилните си телефони докато са в учебното заведение, е прекомерна и неразумна.
Тя подчертава, че забраната се прилага дори и в голямото междучасие, като по този начин децата са лишени от възможността за комуникация с родителите си за часове наред. Възмущението на майката е повишено и от факта, че ако детето трябва да се свърже с родител, трябва да минава през учител, което е неизпълнимо, тъй като по различни предмети учениците имат различни учители.
Краси Йорданова се пита дали тази политика е резултат на нареждане от министъра на образованието или е част от вътрешните правила на училището.
Тя също така изразява недоволство от факта, че на родителите им се налага да събират пари за закачалки, шкафове и други учебни материали, които по нейно мнение, държавата трябва да осигури.
Това оплакване отразява растящата тревога сред родителите за намесата на учебните институции в личния живот и свободата на децата.
Възниква въпросът за баланса между необходимата дисциплина в учебната среда и зачитането на основните човешки права и свободи. Освен това се поставя и въпросът за финансовата отговорност на държавата спрямо учебните заведения, когато става дума за осигуряването на базови учебни материали и условия.
