Роден в околностите на Райково, Димитър Ташев е горд родопчанин и през последните 25 години е емблема на легендарното родопско село Плочник. Пловдив е родният град на съпругата му, леля Руска. Те са създали малък семеен рай в планината, като са го изградили от камък и дърво.
Бай Димитър и съпругата му Руска са единствените жители на Плочник, които остават там през цялата година. Трудно им е дори когато на земята има един метър сняг, когато в селото почти няма живот и когато не се продава дори хляб. Поради тази причина те са наричани „Душата на Плочник“.
Хората в Плочник водят балансиран и пълноценен живот, но също така знаят как да се забавляват. Булевард „Баба Калифорния“ е името, което е изписано на табелата за една от улиците. Той е широк два метра и дори няма турски калдъръм, който да го покрива; това е родопската красота с трева, дива лоза и китки.
Постройката, която баба Димитра е построила за своя дом, е ненадмината като пример за каменна архитектура. Всеки камък е бил изгладен и всяка пукнатина е била запълнена. Саксии, изградени от оформени каменни плочи, оформят периметъра на двора му. През цялата година точно пред входа може да се открие извор.
Г-н Ташев, който е на 81 години, но въпреки напредналата си възраст работи без прекъсване, е туптящото сърце на Плочник.
Когато не е навън в търсене на гъби, можете да го намерите да работи по проект в задния си двор. Ей така, само за да знаете, само за две години той построи чисто нова къща, в която да се събират с приятелите си.
„Винаги има някаква работа, която трябва да се свърши. На скалите отсреща живее един орел. Ако не направиш навреме телена барака, той ще вземе всички пилета. Винаги има нещо за вършене. А когато гледахме кози, той ги гонеше“, разказва Димитът. „И ние ги гледахме.“ По същото време, когато той говори, орелът се издига над главите ни.
Леля Руска се грижи за дома, така че да цъфти като фея в градината пред каменната къща. Зад всеки завой се виждат множество видове градински цветя.
Въпреки че навън е студено и в Пловдив има много по-хубав апартамент на разположение, жителите на Плочник настояват, че зимата в техния град никога няма да свърши. Зимите в този район са толкова сурови, че поточето, което се намира точно пред входната им врата, замръзва здраво.
След известен период от време един холандец си проправя път към общината. На него му харесва да бъде в неопитомената и естествена среда. „Докато обясняваше това, той каза, че дори в Холандия има някои гори. В тях обаче няма нищо диво, защото са оразмерени по подходящ начин и са оградени. Леля Руска разказва, че той споменал, че това място му е осигурило най-автентичното преживяване на природата.
Леля Руска има преки познания за оцеляването през суровите зимни месеци на място, което допреди около осем години не е имало достъп до електричество. Тя има възможност да слага сирене в буркани, за да го съхранява, защото не може да намери откъде да купи сирене. За да си осигури част от него до пролетта, тя го съхранява по този начин заедно с останалите продукти за зимата.
Димитър е майстор с много различни умения. Той сглобява каменните плочи в хладилник за лятото и ги слепва. Чрез специално проектирани чучури той насочва водата в този съд, където след това поставя динята и напитките си, за да се охладят. Освен това е оформил вито стълбище, като е закрепил под ъгъл дебели каменни плочи. Възторженият собственик на жилището се хвали:
„Всичко в моята къща е естетично и красиво като в швейцарски дом“, и го мисли сериозно. Каменните стени на всекидневната отстъпват място на дървена ламперия наоколо. За отопление се използват камини и печки на дърва. В пространството има съвременна тоалетна и баня.
Плочник е широко смятан за една от най-желаните дестинации за хората, които обичат да бъдат на открито.
