По времето на атеистичното управление в България, мнозина българи се чувствали принудени да скриват своята вяра, особено на работното място и в обществените пространства.
Една жена, наречена Ирина, споделила една проникновена история за баба си, която винаги била предана вярваща.
Един ден, докато бабата на Ирина минавала покрай храм, тя била с приятелка, която имала силни атеистични възгледи и не уважавала религиозните убеждения на другите. Въпреки протестите на бабата, тази приятелка решила да влезе в храма с явното намерение да се присмее на вярващите. Тя станала на видно място и изкрещяла пред всички, че те се молят на Бог, който според нея не съществува. Още повече, предизвикателно се обръщала към Самия Бог, казвайки, че ако наистина съществува, да я свали на земята.
Веднага след това, тя изненадващо паднала на пода, като не можела за известно време да стане.
Този инцидент я потресъл толкова много, че не само променила своята агресивна позиция към религията, но и почнала да вярва. Въпреки новообръщението си, тя изпитвала съжаление за своите предишни действия и начин на мислене.
Свети Йоан Златоуст, подчертава, че дори когато Бог действа в живота на човека, често това е по начин, който обучава и наставлява, а не просто наказва.
