Баща, който впечатли с отслабването си с 90 килограма, разкри как е успял да ги задържи. 36-годишният Матю Ригс бил решен да отслабне, когато синът му го попитал дали ще умре. Мъжът от Есекс превърнал тялото на дебел и изморен баща в мускулеста машина. Направи трансформация, която промени живота му. Той не просто свалил килограми заради двете си деца, Матю просто не можел да понася начина, по който изглеждал.
Сега в ексклузивен разговор с Daily Star таткото разкрива как е запазил теглото си и бъдещите си планове.
„Така че моето фитнес пътешествие все още продължава. В момента се опитвам да натрупам мускули и да увелича дефиницията си.“
В стремежа си да излезе от зоната си на комфорт Матю се стреми да увеличи мускулите си, като яде повече храна.
Типичната му закуска се състои от 80 г овесени ядки с гореща вода и 30 г суроватъчен протеин. Два часа по-късно той хапва по-сериозно за първи път, като това е 200 г пилешко месо със 150 г картофи. В 12 ч. идва обядът, който представлява още 200 г пилешко месо, 80 г зеленчуци и 180 г ориз с 300 г ананас. Тъй като таткото често тренира вечер, преди да хапне вечеря, той ще приеме още 50 г овесени ядки с още 30 грама суроватъчен протеин. А що се отнася до вечерята, Матю изяжда 150 г кайма с намалено съдържание на мазнини, 120 г доматен сос пасата и 160 г паста. Последното му хранене за деня е в 21:30 ч., когато приема 4 оризовки с някакво ядково масло.
Що се отнася до тренировките, Матю обича да ги променя през повечето дни.
В понеделник той тренира гърди, във вторник е денят за дърпащи упражнения, а в сряда следва изтощителна тренировка за крака. Матю все още тренира кардио, като в четвъртък има 45 минути, а в петък – тренировка за горната част на тялото. Няма почивка, тъй като бащата тренира долна част на тялото в събота, а в неделя има още кардио тренировки.
„Също така сега помагам на други хора с психичното им здраве, тъй като аз страдах от това при най-тежките си 137 кг. Чувствам се добре да помагам на другите и имам някои добри резултати и прекрасни съобщения от хората“.
