26-годишен българин, докоснат от Валя Балканска, превзе сърцата ни с песен за гурбета

Едва ли има българин, който да не знае колко таланти е родила нашата малка България през вековете. До ден днешен седнем ли на маса ние пеем или просто слушаме едни от най-обичаните народни песни, които без да искаш те карат да настръхнеш. Да скокнеш на хоро или очите да се насълзят…

Именно тези “нашенски” мелодии въздействат по особено силен начин българите, които по една или друга причина са напуснали границите на родината ни и са заминали на гурбет в чужбина.

Те тръгват, връщат се, после пак тръгват и пак се връщат…влизат в един непрестанен кръговат и низ от емоции – радост, тъга, трепет, очакване, пари, нищета и всичко това събрано под един общ знаменател – носталгията.

Хубавото е, че в България обаче все още има много млади хора, които избират да останат тук, за да успеят там, където майка ги е родила. Бурни овации заслужават момчетата и момичетата тръгнали по не лекия музикантски път, за да изпълнят мисия – фолклорен изпълнител.

Младата генерация достойно стъпват на голямата сцена с талант и по нищо не отстъпват на отвърдените имена в жанра, учейки се от хората, дали началото на “вечната музика”.

Особено въздействащи са мелодиите от родопския край, а почти всички песни на хората от тази прекрасна планина са за три неща – любов, любов и любов. Единствената трудова песен е за Тодю, който е тръгнал на гурбет. Стигнал до Кърджалийски камен, изял сармите и колаците и се прибрал обратно вкъщи, защото си забравил пунгията с тютюня. Както се вижда, дори и тази родопска трудова песен не е чак толкоз трудова.

Говорейки за Родопа планина, днес ще ви запознаем с едно 26-годишно момче, което е избрало да остане в България и да пее

Неговото име е Даниел Караасенов и родом е от град Златоград. Той успява да впечатли всички ценители на музиката с родопския си тембър и майсторлък, a до него често е забелязвана великата певица Валя Балканска, заедно, с която пее по събори, по празници на села и градове.

Преди няколко дни, Даниел, спряган за последовател на жената изпяла песента за Дельо хайдутин, реши да зарадва феновете на фолклора с мелодия, посветена на гурбета. Тя носи заглавието “Гурбетчийска песен”, а младият родопски певец си партнира заедно с оркестър „Родопи” и гайдаря Явор Бобев от Пловдив, който стана известен като пожарникарят с гайда.

Advertisement

Видеото към песента е заснето край реката в село Първенец, откъдето е и ръководителят на легендарния оркестър „Родопи” с ръководител Борис Христев. Той е автор на музиката и аранжимента, а текстът е народен от района на Златоград.

„Отдавна искам да изпея песен на такава тематика, за да покажа колко тежък е гурбетът. Ние, българите, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, кои сме и коя е нашата страна. Не трябва да се оставяме да ни мачкат, тъпчат и третират като нация. Трябва да имаме уважение към истинските и стойностните неща. Трябва да пазим традициите си чисти и неопетнени. Да си спомняме за тях и историята ни не само по празници, а всеки ден” – споделя пред 26-годишният Даниел Караасенов.

Певецът с впечатляващи гласови възможности е възпитаник на Пловдивския университет, след което не се прибира в родния Златоград, а остава за живее и твори в града под тепетата, където работи и като общинска охрана.

Фолклора е вътре в сърцето му още от майчина утроба и той е закърмен с него. И майка му и баща му могат да пеят, но са самодейни певци и никога не са се занимавали професионално с това.

Даниел разказва, че въпреки решението да остане в Пловдив, сърцето му остава в родния Златоград и винаги, когато се прибере се чувства щастлив и му е спокойно на душата. Именно в известния родопски град той взима и първите си уроци по музика, а негови учители са Даниела Тасева и Серафим Кафеджиев.

“Тези хора и моите родители са ми дали много, възпитали са ме и са ме научили на важни неща, които прилагам не само в живота, но и на сцената. Освен с емоция, всяко мое участие е свързано с дисциплина и честност – аз може да загубя, но колегите да са добре” – споделя 26-годишното момче пред нашата медия.

Талантливият Даниел приканва и всички онези българи, които не са били в китното градче Златоград да го направят, защото е едно от малко останалите места в България, където човек може да се докосне до традиционната култура на българина и да „вкуси“ от нея. Негов любим месец е септември, когато в Златоград се провежда въстановката за легендарния Дельо войвода и се организират традиционните „Дельови празници“. Местни самодейци и професионални актьори, облечени с костюми по модели от преди 150 години, предрешени като хайдути, пехливани и бюлюкбашии, като едновремешни моми и жени, се разхождат из Стария Златоград и отвеждат въображението на публиката към времето, когато казват, че е живял Дельо.

“Мечтая да имам възможността да продължавам да творя и да дам нов живот на стотици нечувани родопски песни” – казва за финал Даниел Караасенов.

Източник: Глас

error: No copy please :)