20 житейски урока от 14-ия Далай Лама
1. Всяка сутрин, още със събуждането си, започнете деня с мисълта: „Днес ми провървя — събудих се. Жив съм, имам скъпоценния дар – човешкия живот, и няма да го разпилея напразно“.
2. Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са били създадени, за да бъдат използвани. Светът е потънал в хаос, защото всичко в момента е на обратно.
3. Помнете, че не винаги всичко, което искате, наистина ви трябва.
4. Бъдете по-добри всеки път, когато е възможно. А това означава винаги.
5. Процъфтяването идва с помощта на действията, а не благодарение на молитвите.
6. Ако Бог иска да те направи щастлив, Той те повежда по най-трудния път, защото леки пътища към щастието няма.
7. Високомерието никога не е оправдано. То произлиза от ниската самооценка или от временните повърхностни достижения.
8. Когато на човек му се струва, че всичко върви наопаки, в неговия живот се опитва да влезе нещо ново и чудесно.
9. Темата за състраданието няма отношение към религията. Това е общочовешко дело, единственото условие човешката раса да оживее.
10. Ако можеш да помогнеш – помогни. Ако не можеш, поне не пречи.
11. Аз не празнувам рождените си дни. Този ден за мен не се отличава по нищо от другите. В някакъв смисъл всеки ден ми е рожден. Събуждате се сутрин, всичко е свежо и ново, и най-важното – всеки нов ден ви носи нещо важно.
12. Целта на живота ни – да сме щастливи.
13. Ако запазим положителната си нагласа към живота, можем да бъдем щастливи дори в най-неблагоприятните условия.
14. Нашите врагове ни дават прекрасната възможност да практикуваме търпение, стоицизъм и състрадание.
15. Мисля, че истинската религия – това е доброто сърце.
16. Трябва да властваме над технологиите, а да не им робуваме.
17. Великите промени започват с отделния човек; в основата на световния мир са вътрешното спокойствие в сърцето на всеки от нас. Това е неговият принос.
18. Всеки от нас носи отговорност за цялото човечество. В това се състои моята проста религия. Няма нужда от храмове и сложни философии. Собственият ни мозък, сърцето ни – това е нашият храм, нашата философия е добротата.
19. Планетата ни не се нуждае от много „успешни хора“. Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, целители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, с които е хубаво да се живее. От хора с морал и любов, които ще направят света жив и хуманен. Тези качества не са свързани с „успеха“, както той се определя от обществото.
20. Най-изумителното същество е човекът. Отначало той жертва здравето си, за да спечели пари. После харчи парите си, за да възстанови здравето си. При това той толкова се тревожи за бъдещето, че никога не успява да се наслади на настоящето. Той не живее нито в бъдещето, нито в настоящето. Живее като че ли никога няма да умре, а умирайки съжалява за начина, по който е живял.
Източник: spisanie8
