Един от най-тачените църковни празници е Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен, по-известен като Кръстовден, който отбелязваме на 14 септември. Тогава миряните се прекланят пред големия християнски символ, олицетворяващ победата над греха и смъртта.
Верни на традициите, хиляди богомолци в нашата страна посрещат празника Кръстовден под открито небе, събирайки се в навечерието му на родопския връх Кръстова гора. Това петъчно богослужение е единственото в България, което се извършва нощем.
За да могат всички да видят Светия кръст, свещеникът, който отслужва литургиятау го повдига, т.е. „въздвижва” над главите на вярващите. По време на това нощно бдение насъбралото се множество се моли за здраве и благоденствие пред построената на върха църква „Покров на Пресвета Богородица“.
Десетките хиляди вярващи, присъстващи на едно от най-масовите събирания в света, очакват да станат свидетели на чудо. С изгрева на слънцето, когато лъчите на светилото докоснат върха на големия метален кръст, бдението приключва и всеки поема към дома си, понесъл в сърцето си вярата за изцеление и благополучие.
Високият 1545 м. Кръстов връх представлява просторна кръстообразна горска поляна, заобиколена от гъсти букови гори, прорязани от буйни бълбукащи потоци. Когато се смрачи, човек остава с усещането, че звездите сякаш обгръщат поляната и проблясват като светулки между заобикалящите я дървета.
В средата на ХVІІ в. тук бил построен манастир, известен като Троицкия. Според преданията в него е било скрито парче от Кръста, на който е бил разпнат Христос. Преди турците да разрушат светата обител, монасите го скрили в една от близките пещери. Когато по-късно строят църквата „Света Троица”, в стените й вграждат камъни от стария зид на манастира. Днес поклонническия комплекс на светия връх включва църквите „Покров на Света Богородица“ и „Света Троица“, както и 15 параклиса.
На всяка крачка тук, човек се натъква на чудотворни и мистични символи. Казват, че всяко камъче е белязано с кръст. Обичайна гледка е да се разминаваш с хора, забили поглед надолу, събиращи като безценни реликви и талисмани от кръстните камъчета, пръснати по земята – за здраве и да ги пазят от зли сили.
Другото място, което привлича поклонниците, е лечебното аязмо и чудодейният дъб, надвесен над него. Неговите клони и корени са преплетени така, че оформят сложен отвор, през който се смята, че може да се промушат само праведниците. В тесните хралупи вярващите пъхат ръцете си, с надеждата да получат изцеление на болежките, от които страдат.
Легендите разказват, че в началото на 30-те години на миналия век сестрата на цар Борис ІІІ Евдокия дошла да преспи една нощ в Кръстова гора, за да се излекува от страшна болест, която я била налегнала. И чудото станало. Заедно с нея оздравяло и детето на един от придворните. Така възникнала идеята да бъде поставен кръст на това място.
Било решено той да тежи два пъти повече от годините на Христос – 66 килограма. Разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. Така на 1 май 1936 г. в присъствието на жителите на близкото село Борово, той е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов.
Хората го последвали, вярвайки, че той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Птицата кацнала на една скала и след като разчистили долната й част от натрупаните камъни, бликнала вода. Това е и днешното Аязмо. Говори се, че и мястото на кръста било избрано от гълъб, пуснат от една селска жена.
Според геолозите, лечебното въздействие на местността се дължи на гама лъченията от урановите залежи в Родопите. Но това не обяснява защо енергията е най-силна на Кръстовден.
И още нещо любопитно за едно от най-светите места в нашата страна. Руският учен Владимир Авински смята, че големите културни центрове на човешката цивилизация образуват линии, успоредни на меридианите. Една от тези линии, широка 50 км, минава през две светилища (подобни на Стоунхендж) в Румъния, през Велико Търново, Пловдив, Кукленския манастир, и оттам през древногръцките полиси и светилища се спуска към Египет и пирамидите на платото Гиза.
Кръстов връх се оказва също разположен в тази 50-километрова ивица. Може би не е случайно, че в съседство с него се намира и връх Белинташ, на който ясно личат следите на древна астрономическа карта, а също и уникалният енеолитен култов комплекс в землището на с. Долнослав, както и множество църкви, параклиси, манастири и пътища, по които са минавали древните траки и римляни.
Но и без да търсим под вола теле, на всеки е ясно, че легендарните Родопи приютяват чудотворно място, където в древни времена е била скрита част от Христовия кръст, от което болните си тръгват излекувани, а лутащите се намират пътя към вярата.
Апропо, частица от Кръста Господен се съхранява в манастирския комплекс „Успение Богородично” в кърджалийския квартал „Гледка” и по думите на отец Боян Саръев, който стопанисва светата обител, чудесата, които светинята твори, не спират.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради почитането на Светия кръст, а защото според поверието слънцето тръгва назад, нощта и денят се кръстосват, а хората трябва да пазят кръста си поради застудяването. Този ден се смята, че бележи края на лятото и начало на есента.
От Кръстовден започва сеитбата на зимните житни култури, тогава се осветява и семето за посев. В някои райони го наричат Гроздоберник, защото започва брането на гроздето и не се препоръчва друга работа.
Автор: Диана Славчева
Източник: Десант
