Свети Георги помага на болни хора
По последни данни на Националния статистически институт над 240 хиляди българи носят името на един от най-тачените светци – свети Георги. Възрастните хора казват, че всички те имат небесна закрила от Победоносеца с копието, който невидимо върши своите чудеса из цяла България не само на 6 май.
„Нали не мислите, че първият българин, полетял в Космоса, случайно се казва Георги, както и най-легендарният ни футболист“, коментира наскоро един духовник пред „Телеграф“. Но не само на адашите си помагал светецът. Той пращал своята неведома сила на стотици на година или на всеки, който му се помоли искрено.
Култът към изображението на конника с копието е много стар. Той идва още преди времената на траки и прабългари. С приемането на християнството чудесата около него кристализират в образа на свети Георги, който се явява на праведни и болни, лекува и спасява в житейски неволи и смъртна опасност.
За връзката между България и светеца свидетелства легендата за основаването на българския манастир в монашеската република Света гора. В Зографския манастир на гръцкия полуостров Атон има три чудотворни икони на светеца.
Присъствие
С Победоносеца, иначе свързван със земеделието и армията, има доста необясними случки в Пловдив.
Местните разказват, че всеки път, когато застанат пред изображението на св. Георги в едноименната черква, усещат полъх като от невидимо присъствие, а в душата им се настанява покой. Благодарение на това знамение, а и на силната подкрепа в житейски перипетии много хора от атеисти станали силно вярващи.
Пенсионираната детска учителка Мария Зурлекова споделя, че преди време й се спукала жлъчката и насмалко да се спомине, но светията се застъпил за нея пред Бога. Жената си спомня, че едва се добрала до болницата, тъй като била сама, и изпаднала в несвяст. Тогава й се явил млад мъж, висок и снажен, с войнишка униформа със златни копчета. Той яздел огромен кон. Странникът поискал от Мария да му отвори вратата. Тя го послушала, в този момент животното коленичило, а пловдивчанката се хванала за гривата му и двамата с ездача полетели. Когато се събудила, операцията вече била минала успешно.
Дарението
Чудотворната икона на свети Георги Победоносец помага на жителите и гостите на град Ямбол. Тя е дарена от семейство Тоньо и Елена Хаджигеоргиеви от град Жеравна през 1883 година. Още с поставянето й в храма иконата започнала да лекува душевно болни хора.
Запазени са записки от 30-те години на миналия век, водени от тогавашния енорийски свещеник прот. Иван Николов, които документират 111 случая на излекувани от иконата болни. Сред тях са не само християни, но и мюсюлмани. В двора на храма имало приют, където душевноболните оставали 40 дни на строг пост и всеки ден се четели молитви от свещеник. По чудесен път, с великото застъпничество на Божия воин, в края на този период болните оздравявали.
Пророчицата
Следите от коня на светията намираме и в житието на един от най-големите родни феномени и чудотворци, бродили по нашите земи – преподобна Стойна. Тя е живяла в началото на 19-и век и водила аскетски живот в уединение, пост и молитва.
Освен с ревностната си вяра Стойна се славела с необясними изцеления и свръхточни пророчества. Дори можела да левитира, за което свидетелства едно момче, зърнало чудото, докато монахинята се молела, мислейки, че е сама. На въпроса как върши всичко това Стойна скромно отговаряла, че й помага конникът с копието, комуто била призвана да служи на млади години.
Според житието й още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета, й се явил свети Георги, който й казал: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.“ Сънят наистина се сбъднал, пише „Телеграф“. Възрастни хора от село Златолист свидетелстват, че когато Стойна се заселила по техния край (след Междусъюзническата война), тя носела със себе си една икона на св. Георги.
Лечение
Успоредно със знаменията там се случват и множество телесни лечения отвъд предела на разума. Монах Серафим свидетелства, че детенце, което не можело да ходи, се оправило чудодейно в рамките на седмица.
Симеон Андреев също ще бъде благодарен до гроб на небесния конник. На 17 години младежът почти ослепял след катастрофа. Обиколил болници и всякакви медицински светила, но безрезултатно. Тогава, благодарение на една баба, намерил спасение в храма.
През 2002 г. шестгодишното полурусначе Иван Куташев също прогледнало. Детето по рождение било с атрофия на зрителния нерв. Служители в манастира твърдят, че днес момчето вижда, чете и пише и често им гостува.
Източник: Труд
