Шведски град ще бъде преместен сграда по сграда на ново място, тъй като в резултат на дългогодишен добив на полезни изкопаеми той е потънал в земята и е разрушил инфраструктура, включително училище и болница.
В Кируна, град с 18 000 жители, разположен на 125 мили над полярния кръг, са открити ценни минерали. По-рано тази година беше обявено, че в Кируна се намира най-голямото известно находище на редкоземни елементи, които се използват за производството на батерии за електрически автомобили и вятърни турбини.
Вицепремиерът на страната Ебба Буш заяви, че Швеция „буквално е златна мина“ и призова Европа „да си вземе поука“ и да не бъде зависима от една-единствена държава за газ, както много страни направиха с Русия.
Съдбата на Кируна е преплетена със съдбата на нейната мина, управлявана от шведската държавна компания LAB, още от нейното основаване през 1900 г. Мината е най-голямата желязна мина в света и произвежда 80 % от доставките за Европейския съюз.
Изглежда обаче, че Кируна е станала жертва на собствения си успех в минното дело, тъй като макар всеки ден от мината да се извлича руда на стойност шест Айфелови кули, това е довело и до деформация на терена на западната граница на града, което излага жителите на риск, тъй като заплашва да погълне града.
Според съобщенията в болницата са открити пукнатини, а местното училище вече не се счита за безопасно за жителите му.
Сега проектът за преместване на Кируна в нов дом – на 1.9 мили източно от стария град се очаква да бъде завършен през 2026 г.
Една от сградите, които ще бъдат преместени, е емблематичната църква, която е открита през 1912 г. и е описана от викария Лена Тярнберг като „дневната на общността“.
Тя заяви пред Euronews: „Преместването на църквата е много важно за нас и за града. Хората са много щастливи от това… че църквата отива в новия град и няма да бъде съборена. Мисля, че хората очакват с нетърпение преместването, деня, в който то ще се случи“.
Въпреки че много от жителите приветстваха преместването, тъй като видяха в него възможност за подобрение, разширяването на мината тревожи общността на саамите – коренното население на Лапландия – които са дали името на Кируна, от саамската дума giron, която означава снежен глухар.
Саамите, които от векове пасат северни елени в арктическите земи, сега се опасяват, че начинът им на живот е подложен на натиск.
Поради климатичната криза северните елени вече изпитват затруднения с намирането на основния си източник на храна през зимата – лишеите.
Сега разпокъсването на земята прави пашата на северните елени още по-трудна. Стефан Микаелсон, заместник-председател на управителния съвет на парламента на саамите, заяви пред „Обзървър“: „Имаме железопътна линия, имаме и миннодобивен бизнес, а сега и движението на градския център. Все по-трудно е да се продължи с придвижването на северните елени.“
Говорителят на LKAB Андерс Линдберг заяви, че две саамски села е трябвало да променят маршрутите си за паша на северни елени след откриването на мината през 1900 г., но добави, че компанията вече „много по-добре“ се вслушва в пастирите и се опитва да сведе до минимум въздействието върху работата им. Той обаче предупреди: „Възможно е да има въздействие върху пашата на северни елени и да се наложи отново да променят маршрута“.
В рамките на проекта почти 6 000 души ще преместят домовете си, като наемите на наемателите ще се повишат с най-много 25% в сравнение със старата ставка.
Нина Елиасон, ръководител на отдела за планиране в община Кируна, заяви, че наемите трябва да се повишат, за да се модернизира жилищният фонд от 60-те години на миналия век.
Тя също така добави, че работата може да не приключи до 2023 г. и заяви, че Кируна не е получила потвърждение, че бъдещият добив няма да доведе до по-нататъшни промени.
Трябва да се вземе предвид заобикалящата природа, защото биологичното разнообразие в Арктика е много важно и за хората на континента.
„Не можем да зависим само от едно място и да се преструваме, че като го опазваме, тогава ни е позволено да запазим потребителските си навици, добива на природни ресурси и получаването на печалби в Арктика за безкрайно много години.“
