Тъй като отскоро съм в политиката, явно не ги разбирам нещата така, както ги разбират печените политици. Печените български политици. Явно някои неща, като последователност, да си държиш на думата, почтеност, компромис, жест, уважение, явно тези неща са част от нормалния живот, но от политическия – не са! Там тези думи придобиват съвсем друг смисъл, звучат по един начин, но всъщност предполагат точно обратните действия. Да, не ги разбирам аз тия неща. И честно да си призная – нито искам да ги разбирам, нито пък някога ще приема този начин на поведение, в който казваш едно, пък правиш друго, в който лъжата е истина, компромисът е навеждане, а почтеността е някаква архаична глупост.
Сега ще ви обясня как ги разбирам аз нещата. “Има такъв народ” се опита да реализира правителство, да – правителство на малцинството, но Конституцията позволява това, и “Има такъв народ” направи необходимите жестове и компромиси към т. нар. “партии на протеста”, защото ние бяхме казали, че само с тяхната подкрепа ще реализираме правителство. Ние не получихме тяхната подкрепа и нашите жестове не бяха разбрани и бяха отхвърлени. У нашите евентуални партньори имаше, забележете – “усещането”, че в нашето предложение се вижда “дългата ръка на ДПС”. Сега при евентуален трети мандат, даден от президента на тях, тяхното “усещане за дългата ръка на ДПС” изчезна и те очакват нашата подкрепа. Магия. Явно в българската политика “дългите ръце” и “късите крака” се появяват и изчезват според “усещанията” на политиците. Като казвам “къси крака”, имам предвид българската поговорка, че “на лъжата краката са къси”.
Освен това и всички останали партии заявиха, че няма да подкрепят правителство на “Има такъв народ”, което означава, че “Има такъв народ” със своите 65 депутати вече е в опозиция. А останалите партии със своите 175 депутати вече са управляващи. Как ще се договарят те помежду си, вече е тяхна работа. С моето елементарно разбиране за политика и наивна почтеност, не съм чувал някъде, някога, в някоя демократична държава да е съставено правителство между управляващи и опозиция.
Нали това е смисълът на демократичния процес – да има управляващи и логично, в противовес на управлението, да има опозиция?
И сега, уважаеми управляващи, ние ще бъдем вашата конструктивна опозиция…докато суверенът не реши нещо друго!
