Съветите на проф. Воденичаров за опазване на дома от коронавируса, ако нямаме дезинфектанти

Топекспертът по хигиена:

  • Най-мръсното място е дръжката на вратата, ако няма препарати или спирт, течност за чистачки върши работа
  • След прибиране проветрявайте връхните дрехи 3 часа
  • Събувайте си обувките в коридора
  • Има алтернативи и за ръцете и за най-мръсната лична вещ

Хигиената е единственото средство извън рязкото ограничаване на контактите, с което можем да намалим риска от зараза. Да си мием ръцете и да дезинфекцираме и тях, и домовет, и вещите си, препоръчват здравните власти. Но паническото изкупуване намалява дезинфектантите в търговската мрежа. Може ли да се използват самоделни препарати и стоки с други предназначения?

С известен компромис, изглежда, може. Най-лесно е заместването на течните сапуни с класическите твърди форми. При тях засега не се забелязва търсене и може да се избира от няколко вида антибактериални калъпчета. Представата, че течните са по-хигиенични, е много спорна.

Мръсен сапун няма, категорични са лекарите. По важното от това какъв е миещият агент е просто да се мием – старателно и продължително. Нещо, което не е много често срещано у нас. Установено е също, че мъжете се мият по-формално от жените. Справка: преди няколко години един посланик на Франция у нас беше единственият от група участници, който издържа проверката на иновативен скенер за визуализиране на микроби по ръцете.

В движение може да се ползват спиртни или друг вид еднократни кърпички с дезинфектанти. Ако са свършили, може да се направи самоделка от спирт, дестилирана или преварена вода и по желание малко глицерин или гел от растението алое вера срещу прекаленото изсушаване на кожата. Пропорциите трябва да са така изчислени, че спиртът да е поне 60 градуса. Най-лесно е пресмятането, когато изходно се използва спирт над 90 градуса.

Освен старателно често миене и особено след като се приберем вкъщи, е важно да не внасяме патогени и с връхното си облекло и обувките.

Дрехи като палта и якета, които не се перат всеки ден, събличайте до входната врата и ги слагайте да се проветряват за около 3 часа, съветва проф. Емил Воденичаров, дм, ръководител на Катедрата по хигиена към Медицинския университет в София.

Тоалетите, с които сме били през деня, са за пране, в дома си обличаме чисти. Ръкавиците и шаловете също отиват в пералнята.

Проф. Воденичаров е категоричен и в съвета да си събуваме обувките в коридора. Наложилото се като критерий за “граждани” влизане с обувки вкъщи е грешка. Улиците на българските градове по принцип са богати на пресни или разпрашени кучешки и други фекалии, мръсотия и обитаващата я болестотворна флора, а сега се добавят и нови опасности.

Вирусите витаят във въздуха сравнително закратко, но се “утаяват” по всички повърхности и в зависимост от средата оцеляват от 2-3 до 8 и повече часа. Това обяснява призивите често да се хигиенизират и работните места, и домовете с дезинфектанти.

Биоцидните препарати за под и твърди повърхности обаче също се изчерпват или цените им растат спекулативно. Най-лесно е да се направи домашен вариант от вода и белина. За да има ефект срещу заразите, на 9 части вода се добавя 1 част белина, препоръча проф. Воденичаров.

Advertisement

Вариантът не е подходящ за повърхности, които може да променят цвета си от белината – тя има и избелващо действие. Проба от вътрешната страна на мебелите или върху част от пода, която не се вижда, решава въпроса.

Ако разтворът се сложи в шише с помпа за пулверизиране, може да се ползва и за безконтактно напръскване. Важно е да не се комбинира белината (натриев хипохлорид) с други почистващи препарати (особено съдържащи киселини) и да не се предприема накуп генерално чистене с разтворите с белина – отделя се хлор.

Още по-старателна трябва да е дезинфекцията на пипаните от много хора места. И на работа, и вкъщи най-мръсните места са дръжките на вратите – там вирусите са живи до 8 часа и ако не се почистват, може да се предават верижно на всеки следващ, който ги пипа, обясни експертът по хигиена. На втора позиция като рискови места са “копчетата” в асансьорите, кранчетата в баните и бутоните на тоалетните.

Тези суперкритични зони трябва да се почистват многократно през деня с дезинфектанти. Ако няма готови разтвори, може да се ползва спирт – поне 60 градуса. Ако и спиртът е дефицитен?

Проф. Воденичаров дава идея в краен случай да се бърше със зимна течност за чистачки.

Човек се досеща и сам, но ученият напомня, че при чистенето с дезинфектанти и заместителите им трябва да се използват ръкавици. Най-удобни са тънките от вида, който хранителните вериги слагат за хляба. Ако се използват многократни, трябва да се заделят само за тази цел и ръцете да се почистват веднага след свалянето им.

Най-опасната лична вещ е телефонът

Проучване на Университета на Аризона установи, че по смартфоните има 10 пъти повече микроорганизми от тоалетната седалка, която поради подозрения за зарази се почиства по-често. С мобилните устройства не е така. Пипаме телефоните многократно, а вероятността преди това да сме си измили ръцете, е нищожна.

Минавайте с препарат екранчетата и тялото на телефона, колкото пъти през деня се сетите, дори да спазвате всички норми на вирусния етикет, препоръчва проф. Воденичаров.

Това може да стане с препарат за монитори. При вариантите тип кърпичка няма риск влага да влезе във вътрешността и да повреди апарата. Ако се ползва течност, не се прилага директно, а се навлажнява микрофибърна кърпичка – може и тази, с която се почистват очила.

Експертът по хигиена напомня по време на епидемичния риск да се използват затворени кошчета за боклук, отпадъците да не се пипат и ръцете да се мият след изхвърлянето.

Носенето на зимните или други ръкавици в градския транспорт и на обществени места е уместно. Но може да е гаф при неправилно използване. Пъхната в джоба, мръсната ръкавица заселва мястото с микрофлора. Епидемиологичният етикет предполага еднократни ръкавици. Или използваните многократно преди поставяне в джоба внимателно да бъдат обърнати наопаки подобно на сгъването на чорапите.

Източник: 24 часа

error: No copy please :)