Синдромът на разбитото сърце прилича на инфаркт, но не е. По-лош е! Такоцубо стрес индуцираната кардиомиопатия настъпва и от мъка, и от радост – най-често когато децата се върнат от чужбина за празниците. Това казва кардиологът доц. Сотир Марчев, дмн. Той е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт и началник на Клиника по кардиология към МБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен.
Доцент е по кардиология към Медицинския университет в града, републикански консултант по кардиология. Член на управителния съвет на Българска асоциация по ултразвук в медицината, почетен член на Европейското кардиологично дружество, акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество, оглавявал е Работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България. Има 2 специалности – по кардиология и по вътрешни болести. Специализирал е в университетски болници в Осака, Виена, Белград. Автор е на над 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина. Многократно включван от читателите ни в лигата “Лекарите, на които вярваме”.
– Доц. Марчев, как се породи интересът ви към капаните за лов на октоподи, които японците наричат такоцубо?
– През 2005 г. работих в университетската болница в Осака и колегите ми разказаха за новооткрита от тях сърдечна болест, която почти не е описвана. Тя се среща най-често при жени в късна възраст. Симптомите са като при инфаркт – болка и тежест в сърдечната област, задух, тревожност. Електрокардиограмата потвърждава съмнението за остър миокарден инфаркт, ехокардиографията и показателите от изследване на ензимите в кръвта – също. Но ако се направи коронарография – инвазивно изследване на кръвоносните съдове на сърцето, се установява, че това не е инфаркт, а друга болест.
Японските лекари я бяха нарекли с тяхна дума за делвоподобен капан за лов на октоподи – такоцубо, защото при заболяването в тази форма се променя видът на лявата камера на сърцето. Още по-изненадващо: повечето пациенти се възстановяват
По това време се смяташе, че е някаква специфична японска болест или най-много болест, типична за Азия.
След завръщането си в България през 2006 г. обаче започнах да установявам такива случаи и у нас и ги докладвах по време на конгрес на Европейското кардиологично дружество. Предизвикаха голям интерес, защото на Балканите беше непозната, а и като цяло много малко кардиолози от европейски страни бяха описали тази болест. Това ме подтикна да задълбоча проучването и търсенето на спецификата й при българското население.
След 12 г. проучване то стана основа на втората ми дисертация. Днес вече целият свят говори за Такоцубо синдром, или стрес индуцирана кардиомиопатия, и се знае, че не е нито национален, нито регионален проблем, а боледуват всички народи. По данните за света обаче не може да се предскаже честотата и особеностите за конкретно население поради различните условия на живот, културологичните особености и нивото на стрес.
– Често ли изпадат в това състояние българите, вие колко пациенти изследвахте?
– В проучването си анализирам 105 случая на приети в болница пациенти със симптоми на инфаркт, които при изследванията се диагностицират с Такоцубо синдром, като три от случаите бяха рецидив, пациенти, постъпващи повторно с аналогичен на предишен проблем, така че като брой пациентите са 102-ма, повечето от тях жени в шестата декада от живота.
Според проучването се установява Такоцубо при 1 от 448 ангиографски изследвания, или в 0,22% от всички инвазивни диагностики на сърдечносъдовата система и в 1,4% от пациентите с инвазивно изследване по повод на данни за остър миокарден инфаркт. Това е честотата на диагностициране на заболяването, но вероятно то се среща по-често, отколкото се разпознава, защото част от пациентите имат дискретни оплаквания. Например при една пациентка болестта бе установена изненадващо при кардиологичен преглед заради повишено кръвно.
– Какъв е профилът на средностатистическия български пациент?
– В проучването с приближение до кръгло число в 77% е жена на средна възраст 67 г.
В останалите 23% от случаите – мъж на средна възраст почти 62 г. Но и в двете групи имаше голяма възрастова амплитуда – жени на по 34 и 92 г. и мъже на 27 и 92 г.
– Пояснението “стрес индуцирано” насочва подозрението към неприятните емоции, има ли и други виновници?
– Най-често се провокира от лоши вести, финансови загуби, съмнение за опасно заболяване, загуба на близък, изневяра. Това обяснява прозвището му Синдром на разбитото сърце, но може да настъпи и при среща с опасни животни и много други натоварващи събития. Най-често заболяването започва веднага след стреса, но невинаги. Една пациентка се бе разболяла 2 месеца след като съдови хирурзи я бяха предупредили, че може да се наложи да й ампутират крака. Мъчителни емоции са в основата на такоцубо при 44% от пациентите.
Мозъкът се явява спусък, а сърцето – мишена на такоцубо
В началото се смяташе, че само негативният стрес е причина. Но опитът, включително нашият, показа, че и хубавите емоции може да имат роля. Установихме ги като тригери при 5% от българските пациенти.
– Кои са добри, пък разболяващи емоции?
– Най-често такива разтърсващи преживявания са завръщане на децата или внуците от чужбина за празници, на второ място – честване на юбилей. Но имаше и други случки, в които голямата радост “балонира” сърцето. Ефектът е подобен на сълзите от радост.
– Хроничният стрес води ли до същия кардиомиопатичен ефект?
– Засега сме сигурни в ролята на внезапния, остър стрес, но заболяването е проучвано отскоро и не е доказано дали хроничното напрежение има роля. Може да се разсъждава защо честотата на новите случаи на стрес индуцирана кардиомиопатия зависи и от регионалната безработица. Установихме такава корелация при сравняването на безработицата и новите случаи на Такоцубо синдром у нас. Въпреки, че много от болните са пенсионери! Изглежда логично да се допусне, че индивидуалният стрес, който натиска спусъка за заболяването, се влияе от обществената тревожност. Явно стресът е “заразно” заболяване.
– Какво е мястото на останалите стресори?
– Понякога това са катастрофа, операция, инсулт, интубация, имплантиране на пейсмейкър, психична криза. Но в част от пациентите не може да се установи ясен провокиращ фактор.
Прави впечатление обаче, че 81% имат предшестваща хипертония и почти по 17% са с диабет или заболявания на нервната система, сред които и сърдечносъдови. Близо 9 на сто съобщават за дисфункция на щитовидната жлеза – нейните хормони правят тялото по-чувствително към стресовите фактори. Почти 9% са имали онкологичен проблем. Към 14% страдат от хронично белодробно заболяване – лекарствата за лечение на спазъма на дихателните пътища действат еднопосочно със стресовите хормони. Всеки 3-и мъж и всяка 4-а жена с такоцубо са пушачи, но този тренд е валиден за цялото българско население. Затова пък женският пол е очевиден риск. Напредналата възраст – също.
Всички резултати в проучването са направени след сравняване на хора със стрес индуцирана кардиомиопатия с големи контролни групи от пациенти с остър коронарен синдром и със сърдечна недостатъчност.
– Сърцето проявява ли сезонна уязвимост на стреса според температурата например?
– Установихме, че случаите на такоцубо преобладават през втората половина на годината – такъв извод досега не е правен
Но в нашата извадка се очерта ясна тенденция. От всички 105 случая само 34 са от януари до юни на съответната година. Не е обвързано с околната температура – през пролетта и есента има сходни температури, но през пролетта Такоцубо синдромът е по-рядък, а през есента – по-чест. Четирима от 5-имата пациенти, загинали в острия стадий, са починали през втората половина на годината.
Честотата на заболяването следва линията на нивата на тестостерона
Той е по-висок и при двата пола от юли до декември, включително в жените след менопауза.
– Каква е прогнозата за хората, преживели Такоцубо?
– Най-големият риск за живота е по време на острия стадий. В първите дни по време на болничния престой смъртността е средно 5%. Когато при нас постъпи пациент с остър миокарден инфаркт, ние отпушваме виновната коронарна артерия и при нужда поставяме стент. Когато постъпи пациентка с разбито от стрес сърце, ние не можем да помогнем много – даваме лекарства, за които предполагаме, че може би помагат. При 3% от пациентите се наблюдава повторен случай. Всички пациенти са наблюдавани години след острото състояние и се установи, че 20,6 на сто (почти 23% от жените и 13% от мъжете) не доживяват до 5 години.
– Съпоставими ли са даните с тези по света?
– Близки са. Има малки разлики, но проучването потвърждава актуалните световни изводи: Такоцубо стрес индуцираната кардиомиопатия е сериозно заболяване с висока смъртност (болничната е 4,92% и 5-годишната 23 на сто), изисква по-продължителен болничен престой (5,1 дни средно) и има отделни случаи на рецидив (3 рецидива при 102 пациенти в България). В началото, когато болестта беше открита, се мислеше че е безобидно заболяване с винаги добра прогноза. Сега нашите данни подкрепят новите виждания, че това е сериозна болест.
– В тази връзка – помните ли, че когато вие преди години говорихте пред нашия вестник за заболяването, текстът излезе със заглавие “Стресът докарва на жените страшната болест такоцубо”?
– О, да. Помня го добре, защото към онзи момент беше малко пресилено да се твърди колко сериозна е тази болест само по предварителни данни, но медиите правят по-ударни заглавия от учените. От днешните изводи на медицината на доказателствата в крайна сметка тогавашното заглавие се оказва визионерско
Помня още нещо любопитно в тази връзка. Когато за пръв път споменах думата такоцубо пред българска телевизия, последва коментар в “Господари на ефира”, че този термин е пример какви думи не трябва да използват лекарите. Първото название на болестта, дадено от японските учени, отдавна вече се ползва в медицинските ръководства и издания, предпочитано е и от масовата аудитория пред стрес индуцирана кардиомиопатия.
– В онази публикация за “опасната болест” коментирахте, че е възможно тя да е форма на защитен механизъм при жените – не правят инфаркт, а такоцубо в повечето случаи е обратимо заболяване. По този критерии мъжете са в неравностойно положение – те обикновено получават направо инфаркт и за тях по-често е фатален. Тоест синдромът е предпазен механизъм, по-щадящ и обикновено обратим вариант на сърдечно увреждане в сравнение с инфаркта на миокарда?
– Има хипотеза в научната литература, че е възможно да е защитна реакция на организма, каквито защити са например възпалението или имунните реакции. Нашето проучване не подкрепя тази хипотеза. Ние установяваме много по-висока честота на предшестващи неврологични заболявания сред болните с Такоцубо синдром, отколкото при болните от контролните групи с остър миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност. Т.е., най-вероятно такоцубо е болестна проява на предварително увредена централна нервна система, а не защитна реакция.
– Диабетът уврежда нервите към сърцето, това пази ли диабетика от стрес?
– Това е друга хипотеза, която нашите данни не подкрепят. Даже трима от 5-имата с Такоцубо синдром, починали в острия стадий, са със захарен диабет.
Тук е валиден законът на Мърфи, че ако си измиеш прозореца, задължително плисва дъжд, но ако се надяваш, че като си измиеш прозореца, ще предизвикаш дъжд – не става.
Източник: 24 часа
