„Знам, че са болни. Знам, че ще умрат. Давам всичко от себе си като човешко същество и оставям останалото на Бог.“
– МОХАМЕД БЗИК, СУПЕРГЕРОЙ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ
Представете си любовта и нежността, от които се нуждае едно болно дете през последните дни от живота си.
Мохамед Бзик отваря сърцето и дома си за някои от най-тежко болните деца в системата за приемна грижа в Лос Анджелис и им показва истинското значение на безусловната любов през последните им дни.
Мохамед се премества в Съединените щати от Либия и става американски гражданин. Той и съпругата му Доун отвориха дома си за деца в нужда и предложиха на малките място, което те наистина биха могли да нарекат дом през последните си дни от живота.
Те взеха терминално болни деца, които бяха в приемни семейства, и ги приветстваха в любяща среда.
Семейството отглежда много деца и се грижат за тях заедно със собственото си дете – което е родено с нанизъм и изисква деликатни грижи. Трагедията се случи, когато Доун почина от болест през 2015 г.
Въпреки личната си загуба, Мохамед не се отказа от децата, които толкова отчаяно се нуждаеха от грижи.
Той преодоля болката от загубата на съпругата си и продължи да обича децата, за които се грижи. Той прие нови приемни деца, които бяха неизлечимо болни и остана посветен на младежите, които толкова отчаяно се нуждаеха да се чувстват обичани през най- трудните си дни .
Осигуряване на грижи след собствената му лична загуба
„През 1995 г. решихме да осиновим сираци, оставени в болници или отнети от семействата им от държавата поради насилие и натиск“, каза Мохамед, според LA Times .
Той говори за отговорността, която приема като част от ежедневието си.
„Единствената къща, която приема сираци и деца, които са на път да умрат в Лос Анджелис, е моята къща“, каза той. „Имал съм работа с 80 деца от 1989 г. насам. Десет деца загубиха живота си в ръцете ми.“
Мохамед е лицензиран да предоставя грижи на уязвими от гледна точка на медицината деца, когато собствените им семейства не са в състояние да ги осигурят, и работи в тясно сътрудничество с Департамента за грижи за децата в Лос Анджелис.
„Казват ми, когато децата ще умрат, и ме питат дали мога да ги осиновя. Те знаят, че не се колебая да приема“, каза истинският герой.
„Ако не го направя, те биват изпратени в болници и нямат семейство или къща“, каза той.
Създаване на любящ дом
Мохамед разсъждава върху мащаба на тази грижа и каква голяма полза имат децата от неговата любяща среда.
„Когато ги взема обаче, усещат семейна атмосфера. Те се чувстват сигурни и са обичани до края на живота си“, каза той.
Координаторът по приема на Департамента за деца и семейни услуги на окръга, Мелиса Тестърман, похвали Мохамед за неговата отдаденост и неговата непоколебима любов, която показа към децата, за които се грижи.
„Той е единственият, който би взел дете, което вероятно няма да успее“, каза тя. „Ако някой някога ни се обади и каже „Това дете трябва да се прибере в хоспис“, има само едно име, за което се сещаме“, отбеляза Мелиса.
Мохамед се грижеше за 6-годишно момиченце, което беше сляпо, глухо и парализирано в резултат на рядко заболяване на мозъка. Имаше нужда от денонощни грижи.
„Знам, че тя не чува, не вижда, но винаги говоря с нея. Тя има чувства. Тя има душа. Тя е човешко същество“, каза той.
Мохамед признава, че ролята му е предизвикателна, но въпреки личната саможертва и огромната емоционална тежест, която му нанася, истинският герой упорства в името на децата.
„Знам, че е разбито сърце. Знам, че това е много работа и знам, че понякога ще ме боли“, каза той.
„Знаеш ли, чувствам се тъжна. Но според мен трябва да си помагаме, разбирате ли?“
Мохамед сподели няколко думи на мъдрост, докато обобщаваше уникалната си роля.
„Ключът е, че трябва да ги обичаш като свои. Знам, че са болни. Знам, че ще умрат. Давам всичко от себе си като човешко същество и оставям останалото на Бог.“
