В България законовата рамка определя, че стандартният работен ден не трябва да надвишава 8 часа.
Допълнителни подробности за организацията на работния процес се уреждат в Правилника за вътрешния трудов ред. Той посочва началото и края на работния ден, как се организират смените, какви са времената за почивка и как се отчита работното време.
Важен момент е и този за времето на присъствие в офиса или предприятието, особено когато има променливо работно време.
Правилникът също така уточнява и времето за хранене на работното място, особено в ситуации, когато производственият процес е непрекъснат.
Почивните дни се изключват от общото изчисление на работното време. Ако обаче работник или служител работи през уикенда и не на смяна по план, то има право на допълнително заплащане и на минимум 24-часова непрекъсната почивка през следващата седмица. Трудът по време на официални празници и почивни дни се счита за извънреден и се заплаща допълнително.
Освен това, законът гарантира право на минимум 12-часова междудневна почивка.
Ако работната седмица е петдневна, работникът или служителят има право на два последователни дни почивка, като единият от тях обикновено е неделя. В такива случаи, минималната продължителност на седмичната почивка е 48 часа.
Чрез тази регулация може да се запази здравето и благополучието на работниците и служителите, като същевременно се опитва да балансира нуждите на предприятията.
