Някои от нашите сънародници, живеещи в други страни, вече са достигнали върха на всички блага и удоволствия, които животът може да предложи. От доста време насам родните опортюнисти се възползват от пропуските в стабилната социална политика на развитите икономики, съставляващи западния свят.
Според местни жители, които са запознати със схемите и са разговаряли с Родопи войс, те са в състояние да печелят между 1400 и 1600 евро всеки месец, без дори да… работят.
За тези родопчани България отдавна не е нищо повече от място, където да похарчат заработеното, преди да заминат на друго място.
Отиват с цялото семейство, там трябва да им се родят деца, за да започнат да взимат пари по всички параграфи. Нуждаят се и от една година работа, в случая с Германия.
След като завърши една година на трудов договор, лицето има право да се регистрира в бюрото по труда. След това те започват да му търсят възможности за работа, но междувременно му се изплаща месечна сума, която е приблизително 70-80% от заплатата, която безработният е получавал на предишното работно място.
Ако например е работил за 2000 евро на месец, сега ще получава 1400-1500 евро, без да се налага да полага никакъв труд. Той е семеен човек; баща е на три деца; Бюрото по труда плаща наема и осигуровките му. Търсят му нов източник на доходи, но отказва да работи.
Предложението за работа е отхвърлено от нашите с мотива, че предпочитат… да се учат на чужд език.
Те се записват в програми, които се подпомагат финансово от центъра. Oсвен това в Родопите се посочва, че „се получават надбавки за децата, за задължително неработещата съпруга и т.н.“.
Друг нюансиран подход за подобряване на поминъка на хората е раздаването на купони за храна, които отново са в помощ на безработните. Местните гурбетчии твърдят, че едно парче „подпечатана хартия“ може да осигури достатъчно храна за цялото семейство за един месец. В него се изисква всичко, от което човек се нуждае, и от пет часа сутринта в деня на получаването му започват да се извиват опашки пред складовете и магазините.
Когато обаче си новак в гурбета, имаш и доста проблеми
„Свежите“ гастарбайтери от Родопите не могат да си намерят жилище, затова са принудени да спят в малки стаи в общежития и да делят бани и тоалетни с десетки други хора. Това се дължи на голямото търсене на гастарбайтери. Бакърджии от региона, които са пътували до Германия, разкриват, че родопчани плащат между 300 и 500 евро за „кибритена кутийка“, дори когато трябва да споделят кухненските удобства с други гости.
„Изключително трудно е да се намерят подходящи места за настаняване. Искат от нас да предоставим общо три наемни вноски, освен това трудов договор и документ, че не дължим пари на държавата. В същото време, за да започнем работа, е необходимо да предоставим адресна регистрация. С други думи, те нямат работа, нямат къде да живеят, нямат къде да спят и следователно нямат средства за препитание. Това е един безкраен цикъл на лош късмет. Единственият избор, който имате, е да намерите някой, който може да ви посрещне и да ви покани да останете при него за няколко месеца, докато си намерите постоянно жилище. Междувременно наемите започват от 500 лева и се увеличават оттам нататък.
Според гастарбайтери от родопския регион „умножено по три, това е доста голяма начална сума“.
Тъй като е много трудно да се намери жилище, местните жители често са принудени да търсят подслон в евтини хостели, въпреки че тези хостели не предлагат никакви удобства. И ето какво се случва в крайна сметка: четиридесет до петдесет местни жители се регистрират на един и същи адрес. Въпреки че не живеят там, след като се регистрират, те имат право да започнат работа там.
Същото е положението и в повечето западноевропейски страни.
