Оропуш е известен от 1955 г. поради инфекции във Френска Гвиана плюс други централноамерикански страни.
През мушиците той може да заради не само хора, но птици и гръбначни животни. Също така вероятно е смесване – така нареченото явление, когато генетичен материал от един вирус се прехвърля върху друг. Това го прави опасен от епидемиологична гледна точка – получават се нови подвидове и видове. Те имат различна генетична структура, което затруднява въвеждането на обща ваксина.
Това каза в интервю за „Марица“ здравният консултант на Столичната община и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев.
„Засега това са теоретични изводи от разпространението му в Централна и Южна Америка. При нас няма такава опасност, но е възможен внос. Затова всеки, който е бил на курорт в Куба или споменатите региони, ако вдигне температура, задължително да каже на лекаря. За да се ограничи вирусът“, добави той.
Ето какво каза още проф. Кантарджиев пред „Марица“:
– Първо, няма го у нас, а и трудно ще разберем за т. нар. „вирус на ленивеца“. В Европа са отбелязани случаи най-вече в Испания, като са внесени от туристи, почивали в Куба или Северна Бразилия. Не е толкова опасен за Европа и нашата страна. Вирусът се пренася чрез малки мушици и някои комари. Инкубационният период е 4 до 10 дни, след което започва температура и силни болки в мускулите.
Също така дезориентация, блокиране на някои стави. Често засяга централната нервна система, което може да е фатално. Иначе оропуш е известен от 1955 г. поради инфекции във Френска Гвиана плюс други централноамерикански страни. През мушиците той може да заради не само хора, но птици и гръбначни животни.
Също така вероятно е смесване – така нареченото явление, когато генетичен материал от един вирус се прехвърля върху друг. Това го прави опасен от епидемиологична гледна точка – получават се нови подвидове и видове. Те имат различна генетична структура, което затруднява въвеждането на обща ваксина. Засега това са теоретични изводи от разпространението му в Централна и Южна Америка.
При нас няма такава опасност, но е възможен внос. Затова всеки, който е бил на курорт в Куба или споменатите региони, ако вдигне температура, задължително да каже на лекаря. За да се ограничи вирусът.
– Доколко е лечим?
– Поначало за вирусните инфекции има малко лекарствени средства. Най-ефикасната мярка е унищожаването на преносителите – тоест, пръскане срещу комари и мушици.
– Ако все пак се заразиш…
– Взимаш лекарства срещу болка, температура и чакаш имунната система да се пребори. Има и летални изходи, но да не плашим хората, вероятността от заразяване е само при туризъм.
– Световните медии съобщиха за първи случай на опасния вид маймунска шарка, регистриран в Швеция?
– СЗО е готова да приеме този вид инфекция като приоритетен – с голям риск за населението. Защо го прави – първо, политическото ръководство там да обърне внимание върху себе си. Иначе инфекцията е известна от много години.
Трябва да си спомним 2022-ра с над 74 000 случая. Стана първото масово заразяване в Африка, а оттам чрез туристи се появиха единични случаи в близо 190 страни по целия свят. У нас имаше такива, внесени от Западна Европа. Предава се при близък контакт, особено при търкане на кожа в кожа.
След около 7 до 21 дни се появяват висока температура, данни за остра вирусна инфекция, силно главоболие, подуване на лимфните възли, в доста случаи и обриви на кожата – там, където е бил контактът. Еволюцията на обрива е от петно, мехурче с червена основа и бистра течност, до двойно мехурче – като при едрата шарка. Но е с много по-малка смъртност от последната. Интересът на СЗО е заради епидемията от 27 000 заразени в Конго с 1100 починали. Има ваксина.
– Колко по-опасен е този подвид?
– Пише се Clade 1b – предава се по-лесно, от по-малко количество, иначе няма данни да е по-смъртоносен.
