“Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.”
Това е текстът от Евангелието от Св. Матей, който разказва за притчата за десетте девици.
Сватбеният празник е избран като метафора – значимо събитие според съвременниците на Иисус. Според древната източна традиция младоженецът, придружен от роднините и приятелите си, идвал в къщата на булката, и тъй като това обикновено се правело през нощта, приятелите на булката, не знаейки точното време на пристигането на младоженеца, се запасявали с лампа с масло и чакали участниците в тържеството.
След пристигането на младоженеца вратите на къщата се затварят, подписва се предбрачно споразумение и започва сватбеното угощение.
Теофилакт Български отбелязва, че според него сънят на девиците означава физическата смърт на човек, а пристигането на младоженеца символизира второто пришествие на Иисус. Лампите, които той нарича човешки души, се нуждаят от масло, което означава – от милост и вяра.
Относно неразумните девици, Теофилакт казва, че те отиват при продавачите, за да си купят масло, което означава, че всеки човек в един момент от живота си ще се обърне към тези добродетели и ще ги търси.
Когато се връщат и виждат заключената врата, това според неговото тълкуване на съня означава, че след смъртта вече няма време за покаяние.
Според много богословски тълкувания този текст трябва да ни напомни, че човек винаги трябва да е готов за последния си ден – трябва да бъде ревностен в благотворителни дела, да бъде милостив към другите и към себе си.
Източник: Sanovnik.bg
