Един от най-старите и уважавани български имигранти в Чикаго Хамид Русев е починал, предава BG VOICE.
Той си е отишъл на 8 август т.г. През последните години Хамид, както го наричаха всички в Чикаго, се бореше с усложнения след преживян инсулт, а от няколко месеца беше в болница.
Хамид Русев беше на 85 години. Тленните му останки ще бъдат положени до съпругата му в Чикаго. През септември ще има възпоменателна служба в памет на забележителния българин. След себе си той оставя син и племеник, които живеят в Чикаго.
Хамид Русев бяга от комунистическия режим в България през 1963 г. заедно с Шефкет Чападжиев, с когото ги свързва огромно приятелство и до днес.
Години наред Хамид посреща генерации български емигранти в Чикаго, където създава първия български ресторант “Родопа“.
Дълги години е издател и спонсор на вестник „България“, който престана да съществува по време на пандемията от COVID-19.
Впечатляваща е огромната любов, с която Хамид говори за България, въпреки трудностите, през които е преминал по време на тоталитарния режим. Любовта му към отечеството е пренесена към многото български емигранти, на които е помогнал.
„Мисля, че трябва да се създаде една махала, един квартал, да бъдем обединени българите в Чикаго, в САЩ. Не да се чудим как да се разделим, а да гледаме как да се обединим.
Това е, което българите трябва да направят… Това е моето послание към всички“, каза за BG VOICE Хамид Русев през 2022 година когато получи награда от Държавната агенция за българите в чужбина.
„Българската общност тук много се е променила. Всички правим грешки, но ще стане това обединение. Ще бъде много хубаво комшията ни да е сънародник, от нашата кръв, българска“, допълни успелият българин.
В края на 2022 г. Хамид Русев получи награда от Държавната агенция за българите в чужбина за приноса към развитието на общността.
„За мен беше огромна чест да връча Златна значка на Изпълнителна агенция за българите в чужбина на г-н Хамид Русев за цялостния му принос към българската емиграция в САЩ“, каза генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков, по чието предложение е дадена и наградата.
Той има забележителна съдба. Роден е на 5 май 1939 г. в родопското село Горна Арда, където живее с родителите и трите си сестри до 1947 г., когато семейството му с десетки други е интернирано от Родопско в Северна България, където той завършва училище.
Девет месеца спят в една плевня, без тоалетна, без вода, без баня.
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. Следва тежката участ на бегълците, живот из различни бежански лагери, докато пристигнат в САЩ. След няколко месеца се качват на парахода „Олимпик“ за Америка. С билети, платени от една католическа църква,
Хамид и приятелят му Шефкет се озовават в Ню Йорк през 1964 г.
Малко по-късно вече са в града на мечтите си – Чикаго. След също така познатите първи изпитания на имигрантския живот Хамид Русев започва с малък ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има успешен бизнес. През 2001 година участва в създаването на първия български седмичник „България“.
През 1981 г., цели 17 години след бягството им, Хамид се връща за първи път в България. Не успява да види родната си къща в Горна Арда, защото няма необходимия документ като пропуск, за да премине огражденията.
През 1987 г. за първи път отново вижда родния си дом. Само спомени – тъжни и зловещи с пустошта в родното му място… Но помни уроците, които е научил от майка си и баща си, и самият той споделя, че й е много благодарен за възпитанието си.
Днес двамата приятели са известни, богати и уважавани не само в българските емигрантски среди, но и в американската общност. Основните приноси на Хамид Русев са пропагандиране на българските традиции и ценности и запазване на българския дух сред стохилядното българско Чикаго.
