Представи си, че на пакета с корнфлейкс виждаш обява за състезание: „С не повече от десет думи отговори на въпроса: „КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЖИВОТА?“. Какво ще напишеш?
„Да имам собствена къща, претъпкана с вещи?“
„Да спечеля един милион и да се преместя на Бермудите?“
Всеки от нас ще признае пред себе си, че животът е нещо повече от това. Знаем, че ХОРАТА СА НАЙ-ВАЖНИ, а БМВ-то и обувките „Гучи“ са само аксесоари. Понякога обаче се случва да се отклоним от целта и тогава детайлите привличат вниманието ни – холната гарнитура от естествена кожа и новата система за домашно кино.
Каква е темата на почти всяка песен и всеки филм? Любовта към хората. Колко често трябва да се случват трагедии, за да ни напомнят за истинските ни приоритети?
Мариан Уилямсън разсъждава по този въпрос, като говори за хората на смъртно легло. В последните им часове, когато са заобиколени от най-близките си, колко често ще ги чуете да казват: „Жалко, че не успях да изкарам още двайсет хилядарки!“. По-скоро биха казали нещо такова: „Грижи се добре за майка си, за децата…“. А не: „Грижи се за колата ми“.
Така че на въпроса „Защо сме тук?“ би било най-логично да отговорим така: „ТУК СМЕ, ЗА ДА СЕ НАУЧИМ НА ВЗАИМНА ЛЮБОВ“.
В няколко американски болници е проведен експеримент, при който група бебета се прегръщат и галят в продължение на десет минути три пъти дневно. Бебетата от втората група не получават никакви милувки. Първата група наддава на тегло два пъти по-бързо от втората. Медицината използва сложно наименование за този вид отношение. Но ние не се нуждаем от научни термини, защото говорим за любов. Истината е, че без любов бебетата не се развиват, а лишените от любов възрастни страдат не по-малко от тях.
Отдавна съм изгубил представа за броя на възрастните, които в един или друг момент са ми казвали: „Единственото, което съм искал през живота си, е баща ми да ми каже, че се гордее с мен“.
Ако трябва да бъдем честни със себе си, ще признаем, че почти всичко, което правим, е продиктувано от желанието ни за повече любов. Хората, с които се разминаваш на улицата, онези, които срещаш в офиса си – всички те жадуват за любов и приемане, а някои от тях са готови на безумни постъпки само за да я получат.
Но защо да се тревожа за това?
Защото, ако искаме да постигнем нещо с живота си, първо трябва да разберем причината да сме тук. Ако не си на мнение, че основният ни приоритет е да се обичаме, ще бъдеш принуден да си отговориш на въпроса кое е най-важното за теб – а това е съществена крачка напред.
Но ако си съгласен, че любовта е от първостепенно значение, тогава всичко, което правиш, може да бъде оценено по следните критерии: „Ако постъпя по определен начин, това ще внесе ли повече любов в живота ми, а също и в живота на семейството, приятелите и съседите ми?“.
Да обичаш хората, не означава да целуваш всеки, когото срещнеш на улицата. Да обичаш хората, не означава непременно да раздаваш купи с ориз в страните от Третия свят. Това означава да не съдиш прекалено хората. Да им позволиш да обличат каквото си искат, да живеят както искат и да бъдат себе си, без да ги критикуваш.
Любовта лекува двама души едновременно – този, който я дава и този, който я получава. – Карл Менингер
Какво означава например „да обичаш съседите си“?
Вярвам, че да обичаш съседите си означава:
– да не ги съдиш
– да не им поставяш етикети
– да не очакваш нищо от тях
Оказва се, че това е една доста практична стратегия, която може да ни спести чувството на безсилие и разочарование.
Склонни сме да казваме: „Ако имах представа защо Франк е толкова арогантен, може би щях да съм в състояние да го обичам.“ Ако изберем да обичаме Франк, ще започнем и да го разбираме. Прошката и любовта са едно и също нещо. Затова ни е толкова лесно да обичаме бебета – приемаме ги за невинни.
Когато направим избора да виждаме любовта в дадена ситуация, вече сме отбелязали напредък – просто не можем да обичаме и мразим едновременно!
Как да обичаш един човек? Опитай се да намериш синоним на думата приемане. Пълното приемане е синоним на безусловна любов.
„Защо имам семейство?“
Семейството е измислено, за да ни научи на безусловна любов. Човек може да остави колегите си в офиса и приятелите си в бара. Но със семейството е друга работа. Оставаш завинаги с тези хора… Те познават всичките ти слаби места. И ти трябва да се научиш да ги обичаш, каквото и да се случи. В семейството се научаваме да обичаме другите, без значение как изглеждат или какво могат да направят за нас. Научаваме се да ги обичаме отвътре.
Не приемай семейството за даденост
Не е ли странно, че към чужди хора, които идват в дома ни на вечеря, често се отнасяме по-добре, отколкото към семейството си? Приемал ли си на гости непознати хора? Цели два дни подреждаш на масата най-хубавите си сребърни прибори и съдове, поднасяш морски дарове, ягоди и френско шампанско… и не виждаш тези хора никога повече!
Следващата седмица на гости идват мама и татко и получават остатъците. Държим се по-внимателно с хора, които едва познаваме! Може би няма да е зле от време на време да сменяш тактиката, запазвайки омарите за мама и татко.
Научих се да прегръщам баща си чак в последните години от живота му. Като много други синове спрях да го прегръщам някъде около осмата си година. Исках да приличам на мъж. Отне ми цели двайсет години да разбера, че истинските мъже могат да показват привързаността си.
Подкрепяй партньора си
Една връзка може да се развива по два начина – като работа в екип или като съревнование.
Фред трябва да се прибере в шест, а оттогава са минали два часа. Мери се е поболяла от тревога. „Какво ли се е случило с моя Фред?“ В осем и петнайсет той най-сетне се появява на вратата. Като вижда, че е здрав и невредим, Мери започва да му се кара, сякаш иска да каже: „Като ще се връщаш по това време, поне да беше заради някаква злополука!“.
Фред не ѝ остава длъжен и също повишава тон. След което пък Мери превключва на страховитото мълчаливо наказание. Скоро и двамата напълно спират да си говорят.
Мери си ляга и намира бележка, забодена на възглавницата: „Трябва да отида в офиса рано. Събуди ме в седем“. На сутринта Фред отваря очи в девет и половина и открива на възглавницата си следната бележка: „Седем часът е. Събуди се!“.
Има толкова много двойки, отдадени на задачата да се правят на пълни идиоти.
Ако сте решили да живеете заедно, тогава се подкрепяйте. А ако не можеш да подкрепяш партньора си, значи е крайно време да се запиташ какво търсиш в тази връзка.
От книгата „Следвай сърцето си“, Андрю Матюс
Източник: gnezdoto.net
