Наричат го Учителят или Беинсá Дунó. Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение, което учи на любов, справедливост, здравословен начин на живот, мъдрост, правда. Той е една от най-ярките личности в българската история.
Петър Дънов, известен още като Учителят, е една от най-ярките фигури в българската история и духовна култура. Той основава философско-религиозното учение Дъновизъм, което е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.
Той е роден на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя. Дънов има наистина тежко детство. Той е третото дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да говори, тялото му е изключително слабо и болнаво, рядко общува с други деца, а предпочита да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва основното си образование във Варна, след което заминава да учи богословие и медицина в САЩ. След като отново се завръща в България през 1897 г., оформя своите първи специфични окултно-мистични идеи в капиталните си трудове „Седемте разговора“. През 1912 г. Дънов, заедно с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, основават учението “Бяло братство”. Започват да пътуват из цялата страна, като Учителят изнася публични проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, възприеман като историческа, космична и метафизична личност.
Неговите мъдри мисли се предават от поколение на поколение и винаги, когато ги чуем или прочетем преоткриваме по-доброто в себе си. Споделяме някои от тях.
Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си.
Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал…
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
Достатъчно е да погледнете през очите на любовта,за да видите красотата навсякъде.
Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и лошите му качества.
Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш,ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло-друг е неговият господар.
Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася.
Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.
Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
Злото е непроявена любов.
Ако крадеш ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.
Когато си доволен от малкото ще дойде и голямото.
Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.
Природата обича само онзи, който има високи идеи.
Знанието се превръща в сила когато се прилага.
Не всякога приятното е добро.
Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче който го разбира, той гледа на него като огъня може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да причини пакости и добрини.
Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.
Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш.
Злото се явява във формата на същество което обича.
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не кори лошото.
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
Източник: 24news
