Хората с по-големи зеници имат по-висока интелигентност, а разликата се вижда с невъоръжено око. По-големите зеници са свързани както с по-висока флуидна интелигентност*, така и с по-голям капацитет на работната памет, твърдят учени.
Както е известно, зеницата се разширява в отговор на промените в светлината. Психолозите са открили, че тя реагира и на мозъчната активност: колкото по-бързо работи мозъкът, толкова повече се разширяват зениците.
Още през 60-те години на XX век психолозите установяват, че размерът на зеницата отразява повече от количеството светлина, постъпваща в очите, пишат авторите на изследването, публикувано в научното списание Cognitive Psychology. Той разкрива много за вътрешните умствени процеси. Например, при задача за запаметяване, размерът на зениците точно проследява промените в натоварването на паметта. Те се разширяват с всеки нов елемент, съхраняван в паметта, и се свиват след припомнянето на всеки елемент впоследствие.
В изследването си учените са измерили базовия размер на зеницата на 40 души. Като коефициент на интелигентност половината са били в горната четвъртина от общото разпределение, а другата половина – в долната четвъртина. Изходният размер на зеницата се измерва, когато човек седи спокойно, без да прави нищо особено.
“Показахме, че съществуват големи разлики в размера на зениците, дори видими с невъоръжено око, между хората с високи и ниски когнитивна способности, ангажирани с познавателна задача, и тези разлики не могат да бъдат обяснени с разликите в умственото усилие”, пишат авторите.
*Флуидната интелигентност е способността да се решават проблеми, да се мисли логично и да се идентифицират модели в определена съвкупност от информация. Тя се различава от т.нар. “кристализирана интелигентност”, която е свързана с използването на вече усвоени умения, знания и опит. Много учени оспорват концепцията за съществуването на “базова” интелигентност и говорят за множество различни видове интелигентност. Класическите тестове за интелигентност отразяват само малка част от тях (логическа, математическа, езикова) и трудно могат да се приемат за обективен критерий. (Бел. ред.)
Източник: Обекти
