Смъртността от коронавирус продължава да нараства, но някои предполагат, че наближаващото пролетно време в Северното полукълбо може да забави или дори да спре разпространението на болестта.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп повтори това, казвайки: „Горещината, най-общо казано, убива този вид вирус“.
Но дали е прав?
Идеята, че наближаващата пролет може да спре разпространението на болестта, до голяма степен идва от сравнението й с грипа. В много отношения COVID-19 е като грип – и двете болести се разпространяват по сходни начини (дихателни секрети и замърсени повърхности) и двете причиняват типично леки респираторни заболявания, които могат да се развият в животозастрашаваща пневмония. Но вирулентността и тежестта на COVID-19 са много по-големи от тези на грипа. И не е ясно дали предаването на COVID-19 ще бъде повлияно от сезонните колебания на температурата.
За грипа началото на пролетта причинява значителен спад в броя на случаите, което продължава до завръщането на по-студените температури през есента. Счита се, че тази сезонност на грипа се причинява от чувствителността на вируса към различните температури, от сезонните промени в имунната система на човека и в нашите модели на поведение.
Първо, грипният вирус изглежда оцелява по-добре на студено и сухо време с намалена ултравиолетова светлина. Второ, за много от нас по-късите зимни дни водят до намалени нива на витамин D и мелатонин, което може да повлияе на работата на имунната ни система. Трето, през зимата прекарваме повече време с други хора, на закрито и в по-голяма близост, увеличавайки възможностите за разпространение на вируса.
Как тогава тези фактори биха повлияли на предаването на коронавируса?
Не е ясно какъв ефект имат температурата и влажността върху самия коронавирус, нито върху предаването му. Някои други коронавируси са сезонни като причиняват обикновени настинки през зимните месеци.
Епидемията на тежкия остър респираторен синдром (SARS) през 2002-2003 г. също започна през зимата в Северното полукълбо и завърши през юли 2003 г. с леко възраждане на случаите през следващата зима. Но случаите на SARS достигнаха своя пик през по-топлия месец май, а краят на епидемията през юли може просто да отразява времето, необходимо за ограничаване на вируса, а не ефекта от лятното време върху предаването на вируса. Също така, свързаният с него коронавирус на близкоизточния синдром на дихателните пътища (MERS-CoV) се предава предимно в по-топлите страни.
Връщайки се към сравнението с грипа, пандемията на грипния вирус за 2009-2010 г. започна през пролетта, засили се през пролетта и лятото и достигна пика си през следващата зима. Това предполага, че при пандемия големият брой случаи в много страни по света би могъл да даде възможност за продължаване на предаването на вируса през лятото, преодолявайки всякаква сезонна вариабилност, която е наблюдавана при по-малки епидемии.
Така наближаващото по-топло време може да намали предаването на вируса в Северното полукълбо (докато потенциално увеличава предаването през настъпващата зима на Южното полукълбо ), но е много малко вероятно самото време да прекрати тази нарастваща епидемия.
Превод: Оффнюз
Тази статия е публикувана първоначално от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.
