Един свеж младеж решава да се премести от града в провинцията. В селцето Борика той планира да живее устойчиво и да създаде ботаническа градина в двора на къщата на дядо си.
За „Борика“ се казва, че в митологията означава „място, благословено от Бога“. Малката общност наброява малко над 50 жители и Ясен, на 31 години, е един от тях. Той твърди, че е било трудно да остави големия метрополис зад гърба си. Ако работиш в града и си свикнал с него, имаш достъп до връзките, познанствата и развлеченията си. Тук дори посещението на театър или кино е забранено.
Ясен казва: „Не можеш да се виждаш с приятелите си.“
Той има дипломи по ландшафтна архитектура и география. Има опит в работата като стюард в авиокомпания, търговски агент и за кратко време в екипа на екологична организация. Въпреки това често е смятал, че домът му трябва да е тихо място, заобиколен от спокойствие.
Преди две години се премества в Борика, за да живее там, тъй като това е родният град на майка му и там е израснал.
„Имах план да създам разсадник и градина, след като напуснах работа. Може би просто трябва да са налице подходящите обстоятелства, за да ти се случат някакви неща. Или самата идея не ми беше напълно оформена в съзнанието. Или не знаех точно как и къде да започна. И заради това всъщност живях около година и половина тук. Занимавах се с отглеждането на растения, с поддръжката на горната част от двора. И в един момент идеята съвсем се изчисти и започнах да действам”, спомня си Ясен.
В градината на Ясен има над 280 растителни вида, много от които са рядко срещани в България. Идеята му започва като визия за ботаническа пътека през целия двор на къщата. Само след няколко месеца обаче пътеката се превръща в райска градина.
„Събрал съм растения от пет различни континента. Успявам да отглеждам видове с доста разнообразни екологични нужди, продължава той.
Ясен сам се грижи за поддържането на ботаническата градина; всеки ден той се събужда в шест сутринта, за да полива растенията, и работи до късно през нощта.
„Тук се чувствам на мястото си, но понякога се натъжавам от някои странични фактори, които за съжаление не мога да повлияя – например отношението на хората към заобикалящата ги среда, към природата, отношението им един към друг”, казва младият ботаник.
Всеки, който идва, може да се запознае с райската градина на Ясен.
„Всеки път, когато на вратата позвънят посетители се усмихвам и съм щастлив”, споделя момчето.
Освен той и хората да се наслаждават на красотата на цветята, изграждането на ботаническа градина е свързано с много работа и поддръжка.
„В много европейски държави нещата стоят по различен начин. Там човешката цивилизация и околната среда наистина съжителстват. Това е нещо, което съм виждал в цяла Европа. За съжаление, това време все още не е настъпило в България“, добавя Ясен.
Той признава, че вижда съдбата си в двора на предците си и че не се чувства самотен. От съществено значение е човек да преследва стремежите си, ако иска да се чувства цялостен, щастлив, радостен и да се чувства добре в собствената си кожа.
