Министерството на финансите обяви пакета с данъчни и бюджетни промени, които ще предложи на новия парламент веднага след вота на 2 април с актуализацията на Бюджет 2023 г.
Във връзка с прието протоколно решение на МС за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 3 % и анонсираните от министъра на финансите Росица Велкова приходни мерки за постигане на целевия размер на бюджетното салдо, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци.
Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предлагат се и мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв.
Този режим е законово развитие на постановките на Решение № 592 / 21.08.2018 г. на Министерския съвет за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, като се разширява и кръгът на задължените лица по това решение. Чрез него ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица.
Предлагат се и други изменения в разпоредби на ДОПК, обусловени от установени в практиката несъвършенства и непълноти.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които от 1 юли 2023 г. да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.
Тя ще бъде валидна за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, както и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които осъществяват стопанска дейност за генерираните от тях свръхпечалби. От обхвата ѝ се изключват лицата, които внасят временна солидарна вноска, която е със сходни характеристики като предлаганата солидарна вноска.
За периода 2020-2022 г. държавата е предоставила 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки – от тях помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лв., и 908,7 млн. лв. загуба за бюджета вследствие на намалени ДДС ставки, освобождавания от облагане с акциз.
Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г.
По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г.
Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките. Финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби.
Предложенията за изменения и допълнения на Закона за данък върху доходите на физическите лица целят да се внесе допълнителна яснота по отношение на данъчното третиране на доходите от продажба на виртуални валути, да се въведе приспадане на нормативно определени разходи при продажба на финансови активи, както и да се разшири обхватът на доходите, за които се предоставя информация от работодателите и предприятията платци на доходи. Във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, в т.ч. и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се предлага да се приспадат 10 на сто нормативно определени разходи.
Законопроектът на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включва изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, с които до 30 юни 2023 г. се намалява срокът за прилагане на временната намалена ставка на данъка за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга в случаите по чл. 136 и за услугата за използване на спортни съоръжения. С постоянна намалена ставка на данъка продължават да се облагат доставките на услуги по настаняване, доставките на книги и периодични печатни произведения на физически носители или извършвана по електронен път и доставките на храни, пелени и хигиенни артикули, подходящи за бебета или за малки деца.
С измененията и допълненията на Закона за акцизите и данъчните складове се предлага течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия.
Предложенията включват и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници.
Основната цел на мерките е да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата.
Предлагат се и изменения и допълнения на Закона за ограничаване на плащанията в брой
Като мярка за ограничаване дела на сивата икономика нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната се намалява от 10 000 лв. на 5 000 лв.
Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв. и на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот.
Предлага се и изплащането на трудовите възнаграждения в размери над прага от 5 000 лв. да се включи в режима на Закона, тъй като понастоящем изплащането на трудови възнаграждения е изключено от обхвата му.
