Финансовата помощ, която бизнесът е получил по мярката 60/40 от началото на пандемията е над 1 млрд. лв., става ясно от бюлетина на Националния осигурителен институт (НОИ). припомняме, че първото плащане по мярката бе направено на 15 април 2020 г.
Изчисленията сочат, че средният брой месеци, които работодателите участват в мярката, е 5,6 месеца. Около 6% от бизнеса е получил подкрепа само за един месец, а също толкова – за дванадесет месеца.
Снимка: НОИ
Кои сектори получиха най-голяма подкрепа?
Сред работодателите, получили подкрепа за поне един месец, най-голям е броят на тези, регистрирани в икономическа дейност „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“ (25% от общия брой подкрепени работодатели) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (23% от общия брой подкрепени работодатели). В икономическа дейност „Преработваща промишленост“ са регистрирани 17% от всички подкрепени работодатели.
Снимка: НОИ
Най-много работни места обаче са запазени в икономическа дейност „Преработваща промишленост“ (42% от общия брой запазени работни места). Към този сектор е насочена и най-голяма част от подкрепата. Това е логична последица от факта, че именно в този сектор са концентрирани работодатели със сравнително по-голям брой работници и служители, отколкото в другите сектори на икономиката, отбелязват от НОИ. Обратно, в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, броят на работодателите е по-голям, но с по-малък брой наети работници и служители. В регионален план, най-много са работодателите, запазените работни места и изплатените средства в областите на страната с най-висока икономическа активност – София – град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Русе.
Кои градове получиха повече?
Снимка: НОИ
Със своите 3% от работодателите, но близо 12% от изплатените средства, област Стара Загора представлява специфичен случай, който следва да бъде разгледан в детайли. Причината за големия дял на изплатените средства е, че измежду подкрепените предприятия са големи работодатели от добивната промишленост и военнопромишления комплекс, регистрирани на територията на областта. Сходен е случаят на области като Габрово и Търговище – при тях също има сравнително по-малък брой включени в мярката предприятия, в които обаче работят по-голям брой работници и служители. На другия полюс са области, в които по-голямата част от включените в мярката предприятия са от търговията, хотелиерството и ресторантьорството – независимо от големия брой подкрепени работодатели, изплатените средства са по-малко, поради по-малката численост на работниците и служителите във включените предприятия. Осем от всеки десет работодатели, участвали в мярката, са предприятия с по-малко от 25 осигурени лица, а шест от всеки десет работодатели – с по-малко от 10 осигурени лица. Предприятията с 250 и повече осигурени лица са 1,5% от всички предприятия, участвали в мярката. В тях обаче са 37% от запазените работни места.
Средномесечният брой запазени работни места, които се падат на един работодател, е 21. Броят на запазените работни места на един работодател съществено варира според броя на осигурените лица. Той е 3 за работодателите с осигурени под 10 лица, достигайки до 496 за работодателите, осигуряващи 250 и повече работници и служители.
Мярката 60/40
Както е добре известно, мерките от този вид не са нови и още преди пандемията на коронавирус COVID-19 присъстват под една или друга форма в редица държави от Европа и по света: схемата Kurzarbeit в Германия, activité partielle във Франция и Furloughing of workers в Обединеното кралство и САЩ. Подобни схеми се различават от класическата субсидирана заетост – докато субсидираната заетост има за цел да насърчи работодателите да наемат представители на определени групи на пазара на труда (напр. дълготрайно безработни), мерките като „60 на 40“ имат за цел трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя да бъде запазено максимално дълго в условия на икономически затруднения, съответно да не се допуснат масови съкращения.
