Често човек действа под влияние на емоциите,без да си е изяснил ситуацията, без да отчита всички възможни решения, или без да обмисли последствията. Затова много често изборът му води до неоптимални резултати и след това прилага маса усилия за да поправи положението.
Мъдреците казват, че при вземане на решение трябва хладен ум, което означава изключване на емоциите и включване на разума. Но е трудно това да се направи „на ход“, защото при нас преобладават емоциите, а не разумът. Затова съществуват различни методи и техники, позволяващи „да се изпусне парата“ (да се усмирят емоциите) и да се изчисти бъркотията в ума, за да се задейства разумът за решението на по-сложни въпроси.
Метод за изясняване на ситуацията
В тази статия ще опиша техника за изясняване на ситуация, като техниката се състои в това да се подреди всичко по рафтовете, да се отстрани бъркотията и да се разбере какво решение е най-правилното. Методът е известен като Квадратът на Декарт и често го наричат техника за вземане на решение.
Авторът на тази техника за прояснение на ситуацията е френският философ Рене Декарт, който е бил и математик, физик, механик, физиолог, а също и автор на метода радикалното съмнение (философия) и основоположник на алгебричната символика и аналитическата геометрия. Колкото до конкретната техника, то тя безусловно е проста и гениална.
В „Квадрата на Декарт“ се използват четири въпроса, позволяващи да се преизчислят, проанализират и разберат всички плюсове и минуси както на положителното, така и на отрицателното решение на всеки проблем.
На таблиците по-долу виждате различни варианти на формулировките на тези четири въпроса на Декарт. Главното е да се разбере същността, защото може да се подбере всяка формулировка, най-подходящата за всеки конкретен въпрос. По-долу ще бъдат приведени примери за работа с Квадрата на Декарт с различни формулировки и по различни теми.
Работейки с Квадрата на Декарт и разпределяйки по квадратчетата наличните данни, вие понякога можете да забележите недостиг на важна информация за вземане на правилното решение и тогава този пропуск трябва да се запълни. По време на работата с четирите въпроса, когато анализирате ситуацията от различни гледни точки, излишните емоции утихват, умът се успокоява и всичко се изяснява. А когато ситуацията е достатъчно изяснена, става вече много лесно да вземете правилното решение. Тази практика, като правило, не изисква много време.
Как се работи с практиката за вземане на решение
Ще ви трябва голям лист хартия (или няколко) и химикал, също може да използвате компютър или друго подходящо устройство, макар че това е по-малко нагледно и не много удобно. Много по-неефективно е да правите техниката на ум, макар в критични случаи може да се наложи и така ще бъде по-добре отколкото изобщо да не правите нищо.
И така, избираме проблем или ситуация, с която ще работим, а също и предполагаемото решение. Именно това предполагаемо решение ще обработваме и разглеждаме от всички възможни страни.
Ще разгледаме четирите въпроса на Квадрата на Декарт в най-простата и понятна форма. В интернет те се срещат в малко по-объркани и сложни формулировки, затова аз ги преформулирах на понятен език и максимално просто:
| Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи? | Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи? |
| Какви са минусите, ако ТОВА се случи? | Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи? |
Или
| Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи? | Какви са минусите, ако ТОВА се случи? |
| Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи? | Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи? |
Двете схеми работят еднакво ефективно. Първата е „официалната“ схема на Декарт:
1. Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?
2. Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
3. Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
4. Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?
Алтернативната схема на построяване на Квадрата на Декарт, която може да се окаже по-удобна (това е индивидуално):
1. Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?
2. Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
3. Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
4. Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?
Под думата „ТОВА“ се подразбира предполагаемото решение на проблема или ситуацията. Т.е., ние обработваме плюсовете и минусите на предполагаемото решение, а също и плюсовете и минусите от отказа от предполагаемото решение.
Пример. Да допуснем, че имаме непреодолимото желание да си купим нещо, но имаме проблем с парите и виждаме, че предполагаемото решение е да се „вземе кредит“.
И така, листа делим на четири квадрата (или правоъгълника) и във всеки отгоре с едър шрифт пишем въпрос – така е най-удобно. Най-добре е формулировката да се конкретизира съобразно вашата ситуация. В дадения случай ще бъде примерно така:
| 1. Какви са плюсовете, ако вземакредит? | 3. Какви са плюсовете, ако не вземакредит? |
| 2. Какви са минусите, ако вземакредит? | 4. Какви са минусите, ако не вземакредит? |
Когато във всеки квадрат запишем въпроса, започваме да изписваме съответните плюсове и минуси – всички, които ни идват на ум. Не е задължително да се запълват квадратите по някаква схема; пишете в тази последователност, в която идват отговорите. Важното е да не объркате квадратите. Можете да пишете съкратено, но важното е вие добре да си разбирате съкращенията, просто хвърляйки им мимолетен поглед. Старайте се да изпишете колкото се може повече, дори „несъществени дреболии“, защото те могат в края на краищата да изиграят решаваща роля (да наклонят везните).
По-долу в таблицата ще видите други примери на формулировката на въпросите на Декарт. Ако са ви по-понятни и удобни от горните, използвайте ги.
| Какво ще стане, ако ТОВА се случи? | Какво ще стане, ако ТОВА НЕ се случи? |
| Какво няма да стане, ако ТОВА се случи? | Какво няма да стане, ако ТОВА НЕ се случи? |
Краен резултат от обработката на Квадрата на Декарт
Запълвайки квадрата на Декарт, ще почувствате как изчезва объркването на мислите и се изяснява ситуацията. Когато объркването е изчезнало в достатъчна степен, ще почувствате, че емоциите са затихнали, „главата е охладняла“, има ясно разбиране кое решение ще е вярното. С други думи, започвате да чувствате гласа на разума, „хладен“ и „спокоен“, и го приемате. Решението, взето въз основа на хладния разум (или здравия смисъл, с отчитане на всички възможни последствия), се оказва най-правилното. Не винаги тези решения са идеалните, защото не винаги можете да имате всичката необходима информация за най-добрия избор, но във всеки случай дадената техника на вземане на решение ще ви окаже безценна помощ. Разбира се, при необходимост, може и трябва да се запълнят пропуските, ако информацията не ви е достатъчна за оценка на плюсовете и минусите на обработваното решение.
В процеса на работа с квадрата на Декарт може да забележите, че обработваното предполагаемо решение може да се окаже неподходящо и да ви дойде на ум друго решение, което да се окаже много по-уместно и тогава можете да започнете да обработвате него по същия начин.
С помощта на тази техника можете да обработвате най-разнообразни проблеми и възможни решения. В процеса на работа става изчистване на ума и неутрализация на негативните емоции, избавяне от илюзиите и изгаряне на материалните желания. Така че използвайте техниката, тя изчиства съзнанието и води към разумност, повишава способността да се предсказват последствията и избавя от маса потенциални неприятности.
превод от руски Таня Темелкова
източник: spiralata.net
