Аланите се появяват в историческите хроники за пръв път през I век от н.е. За тях древните хронисти пишат, че са мощен народ, притежаващ изключителна конница, на която никой не може да устои. Името им произхожда от персийски и означава арийци.
Аланите населяват земите между Черно и Каспийско море, но според много автори владенията им се разпростират в Средна Азия до Аралско море. Народът им се родее със скитите и сарматите и е част от тяхната етническа група.
За аланите бащата на историята Херодот пише, че са високи руси хора, подстригващи се късо, за разлика от скитите. Арменският историк Амиан Марцелин казва, че почти всички алани са високи и добре изглеждащи и че косата им обикновено е руса. Той ги смята за потомци на древния народ масагети, които някога имали империя, владеела цяла Средна Азия.
Народът им често напада земите на Рим и Армения. В същото време те често дават услугите си като наемници в римските войски. По-активна роля в политиката аланите заемат след 400 година след новата ера, когато се намесват във войните между Византия и Персия.
Първото кралство аланите основават по долното течение на река Дон (в днешна Украйна). За няколко десетилетия то се разпростира до Кавказ. Тогава започва Великото преселение на народите. През 370 година аланите са покорени от хуните. Това разделя народа им на няколко части. Няколко групи тръгват на запад с новите завоеватели, а друга остава в старата родина.
Аланите, решили да потеглят към Западна Европа, първо се заселват в южна Франция. Част от тях остават там, но повечето продължават към Иберийския полуостров, като основават мощно царство в земите на днешна Южна Испания.
През 418 аланският крал Атас е убит в битка срещу вестготиге и поданиците му молят вандалския крал Гундерик да приеме аланската корона. През 429 повечето алани от тази група се прехвърлят в Северна Африка заедно с вандалите. Вандалските крале в Африка използват традиционната титла Крал на вандали и алани.
Аланите, решили до останат в старата си родина, основават свое царство Алания със столица град Магас. През 6 век стават християни. През първите години на съществуването му аланите са васали на хазарите. След разпадането на Хазарския хаганат аланските владетели често сключват съюзи с Византийската империя и различни грузински владетели за защита от нападенията на степни народи като печенеги и кумани.
Съюзът с Грузия достига своята кулминация през 1187, когато аланският княз Давид Сослан се жени за царица Тамара и поставя началото на династията, управлявала Грузия през следващите 6 века. На няколко пъти алански княгини се женят и за руски князе, например Мария, съпруга на Всеволод Голямото гнездо и баба на Александър Невски.
През 1287 година Алания е покорена от монголите. Аланските царе продължават да управляват, но като васали на наследниците на Чингиз хан. Краят на държавата идва в началото на 14 век, по време на войните между Златната орда и империята на Тимур.
За да отмъсти на аланите, които са съюзници на татарите, Тимур нахлува в земите им с огромна войска, като подлага на огън и меч всичко. Опустошенията са невъобразими. Всички алански градове са сравнени със земята до степен, че дори и днес историците не са сигурни къде точно се е намирала столицата Мегас, която през Средновековието е била голям и проспериращ град.
Народът на Алания обаче оцелява. Техни наследници са осетинците или както са по-известни чеченците. Те са част от иранската езикова група и са единственият остатък от скито-сарматския диалектен континуум, заемал в миналото голяма част от Евразийската степ.
Източник: Sanovnik.bg
