Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш – Петър Мамонов

Понякога Бог говори тихо през устата на Петър Мамонов. Той е руски рок-музикант, артист, поет, писател, лектор за вредите от алкохолизма, духовен наставник…

Многоцветната му личност се изразява чрез различни инструментариуми, но винаги е неочакван и мъдър едновременно.

Никого не одобрявам и никого не порицавам, аз също имам неща, които са ми заседнали на гърлото, имам моята си мръсотия. Ако успея да разчистя на този свят малко място за себе си, ще е достатъчно. Спаси себе си и това, което ти е достатъчно.

Любовта не е чувство, тя е добродетел. Тя се измерва с доброто, което правим, независимо от възвращаемостта. Когато го правиш просто така. Дай място на бабата в метрото. Не е нужно да й съчувствате, просто действайте. Действайте!

Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел. Той ти е помощник и си го срещнал не напразно. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е дадено.

Имах такъв случай в младостта си – пихме с приятел и се разделихме късно. На сутринта звъня да питам как е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крака. Беда непоносима, нали така? Отидох при него в болницата, той ми казва: „На теб ти е добре, а аз ето…“ — и отметна одеялото, … ужас! Беше горд човек. А стана най-скромният и весел. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски писател, залят е с щастие до ушите. Ето как Бог изцелява с физически болести! Вероятно, ако не се беше случило с човека това нещастие, щеше да продължава да е горделив — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един труден за преживяване, но най-близък път към духовното пречистване. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.

Животът понякога ни бие, но тези удари са лекарство. „Наказание“ иде от думата „наказ“. А наказ на староруски е урок, учение. Бог ни учи като грижовен баща. Поставя малкия си син в ъгъла, за да не прави лоши неща следващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, за да не падне под трамвая. Так и Бог. Изкушенията са изпит. А защо ни е изпит? За да го издържим. В тези изпитания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите безропотно, без въпроса „защо?“. Това е нашият път.

Истинският смисъл на живота е любовта.

Advertisement

Как стигнах до вярата? Умирах, загивах, бях на ръба, прииска ми се да живея. Дойде ми акълът. Почнах да спасявам себе си. Първо тялото си. После се замислих за душата. И се оказа доста сложно, защото трябва да преодолееш себе си – кипят бури и страсти – ужас, помощ! Тогава се молех: „Господи, помилуй!”. Помага. Не помня за миналото си нищо, освен това, че бях пълен идиот. Устремен съм напред. Пред мен е вечността. През живота си създаваме доброто и лошото. На лицето ми са изписани всичките мои пороци, радости и тъги. И лицата ни, и телата ни – сътворени са според живота ни. Духът твори своята форма. Пияницата има цироза на черния дроб – какво е това, Бог ли го е наказал? Сам човекът си го е избрал! Ако пиех през цялото време, досега да съм умрял. Слава Богу, разбрах, че трябва да спра. Заради пиянството си, пропилях 10-20 години живот. Но важното е, че разбрах!

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, мислех: „Аз съм най-важният“. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш.

 Мислим си: за добрите дела има време – утре, вдругиден… А ако умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?

Това, което минава отвъд, е молитвата. Когато умирам, не ми трябват разкошен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, защото съм живял доста разнообразен живот.
Молитвата е важна и приживе. Самата дума „благодаря“ — вече е молитва.

Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети заедно. И ако ни се дават някакви трагични обстоятелства, значи те са нужни на душата ни. Припомнете си живота си в моменти, когато ви е било тежко и трудно – най-яко е тогава! Някога ми просветна една мисъл: колкото са по-лоши условията, толкова са по-добри котките. Ето така стоят нещата…

Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш. Човекът има начало, но няма край. Схващате ли колко интересно е това?

Би било необходимо за всички нас най-вече, да се научим да казваме на себе си „не“.

Източник: chetilishte

error: No copy please :)