Вчера посетих отново Богдан и Каравелово и споделям какво се случва след 4 месеца и половина. Интерес към селата от страна на местната власт и държавата, както и медиите е почти нулев. Изчистиха отгоре тинята, раздигнаха големите дървета, община Карлово раздаде парите от даренията на пострадалите след едно спорно описание на щетите и в момента всичко е в застой.
Хората се спасяват, който както може, със заеми, средства от приятели, или възстановяват докъдето могат.
Дори и къщите, които са ремонтирани и възстановени напълно продължават да избива вода от стените и пода, това би могло да се оправи евентуално чак следващото лято при подходящи условия.
В описанието на щетите никой не е взел предвид градините на хората, а усещам, че доста от тях това е голяма болка, освен че са били вид прехрана, са им носили успокоение и радост от работата навън и със земята. Много от хората освен зеленчуците са имали лози и овошни дръвчета, от които помен няма. Огромни каменни довари са заминали безследно, сега хората изливат бетон и слагат ламарини, просто е по-бързо и евтино. Някои нищо не слагат, защото нямат такава възможност, замерването на парцелите на места е било пълен фарс, дотолкова че длъжностите лица пред къща на човек да казват, че я няма къщата.
Масово пак продължават да се оплакват, че има много хора, които не са пострадали, но са взели по 2 по 3 пъти електроуреди дарени от различни организации или пострадали хора, които не са имали нужда от това, също са взимали повече.
Повечето хора се подкрепят взаимно, но има и доста разеденени. Най-голяма благодарност имат към доброволците, които са свършили супер много работа и са дошли от цяла България. Армията също помогна много, но беше организирана със закъснение, бяха малко и много зле координирани от властта.
Работа има още много, както по общинската инфраструктура, така и по къщите и дворовете на хората. Естествено помощ физическа няма, както и финансиране вече няма. Напролет щяло да продължи чистенето, но кога, какво и колко никой нищо не знае, масово хората вече не се и надяват. Приели са нещата и се борят колкото могат за себе си и до там.
Хората все още са много уплашени, разказаха ми за възрастни хора, които са плачели посред нощ след последните дъждове от преди няколко дена (тепърва се окачват повече), хора които ходят до реката където брега е най-нисък да я проверяват постоянно да видят дали няма да ги залее пак.
НИКОЙ не е говорил с тях как се чувстват и имат ли нужда от адекватна психическа помощ, НИКОЙ!
Голяма част от хората, които не са се завърнали в къщите си поради една или друга причина или ходят на работа през седмицата може да ги намерите през уикенда, все нещо шетат и оправят, така че ако имате възможност посетете селата, поговорете с тях, вижте дали по някакъв друг начин може да им помогнете, но дори малко прекарано време и разговори са добре дошли за тях, те искат да споделят, искат да излезнат от тази рутина, която ги задушава постоянно и мислите за прииждащата река.
Държава няма, това е ясно, но нека ние бъдем хора и да помагаме.
Мога да пиша още много, мога и още много снимки да кача, но няма смисъл, мисля че и така се разбира достатъчно каква е ситуацията.
