Цар Иван Асен I е единият от тримата братя Асеневци, основали Втората българска държава (XII-XIV в.). Рожденното му име според патриарх Евтимий, е Йоан (Иван). Известен е и с прозвището Белгун, което на старобългарски значело „мъдър“.
Асен заедно с по-големия си брат Теодор (Петър), освобождава България от Византийско владичество. Двамата организират въстание, което избухва през октомври 1185 г. при освещаването на църквата Свети Димитър Солунски в Търново. Смята се, че причина за въстанието е отказът на император Исак II Ангел да включи братята в прониатските списъци.
Византийският император предприел няколко похода срещу българите. През 1187 г. при поредния му поход той бива спрян при крепостта Ловеч и бил принуден да сключи мир. Това сложило начало на възобновяването на българската държава, управлявана от двама владетели. Цар Теодор заема старата столица Преслав, а цар Иван Асен I изгражда Търново като нова столица.
Една от първите задачи пред двамата братя била уреждането на църковния въпрос. До този момент българските земи били под владението на Охридската архиепископия, но по право всяка независима държава трябва да има своя собствена църква. За църковен глава бил избран презвитер Василий, който коронясал Теодор за цар. Новият цар приел династичното име Петър IV, за да подчертае приемствеността от Първото българско царство.
Петър и Асен търсели международното признание както от Византия, така и от западните владетели. При преминаването на третия кръстоносен поход през 1189 г. техни пратеници правят предложение на немския император Фридрих I Барбароса за съюз и военна помощ срещу Византия. Но императорът не приема предложението им и се съюзява с Константинопол.
Исак II Ангел организира нов и по-добре подготвен поход през 1190 г. Според византийския хронист Георги Акрополит цар Асен се затваря в яката крепост Стринава. Той използва военната си хитрост. Докато ромеите държат в обсада крепостта и мислят, че тя всеки момент ще падне, при императора пристига „мним беглец българин“, който го известява, че куманите са преминали Дунава и приближават Търново.
Византийците на момента вдигат обсадата и тръгват за Константинопол. Цар Асен предвидливо организира засада в Тревненския проход, където византийците претърпяват пълен разгром.
След победата си Иван Асен I продължава победните си походи и превзема Варна и Месемврия. След това се насочва на югозапад и завладява и Средец и Ниш.
През 1195 г. новият император Алексий Ангел предлага мир, но цар Асен иска от тях да го признаят за цар, което византийците отказват да направят. Българският владетел нахлува към Сяр и пренася мощите на св. Иван Рилски от София в Търново.
През 1196 г. българите побеждават византийците при гр. Сяр и пленяват зетя на император Исак. Чрез него византийската дипломация организира вътрешен заговор. Същата година цар Иван Асен I е убит от болярина Иванко.
Цар Иван Асен I се жени два пъти. Първата му жена Мария умира през 1190 г. След това той се жени за Елена, от която има двама сина – Иван и Александър.
Снимка: Flashnews.bg
Източник: Sanovnik.bg
