Истории за героите или 130 см. щастие

Това са истории за герои. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си, въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Всъщност така изглежда само отстрани. Защото те приемат бариерите си като причина просто да отскочат малко по-високо или да се наведат, да се поклонят на препятствието и да продължат напред.

Това са истории за хора, които, вместо да решат, че нямат нищо, от нищото са си направили огнище и са разпалили вдъхновението на живота си. Вдъхновяващи хора, които са толкова заразително смели, че могат да променят всекиго, стига да им се доверим.

Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.

ТЯ Е МЛАДА, КРАСИВА, УЧАСТВА В МОДНИ РЕВЮТА, МАЖОРЕТКА Е, СНИМА СЕ ВЪВ ФИЛМИ, ПЪТУВА МНОГО И СМЕЛО ГЛЕДА ХОРАТА В ОЧИТЕ, нищо, че те не знаят къде да погледнат, когато се разминават с нея на улицата. Тя е Нина Попова, родена е различна, със заболяване, чието латинско име е толкова сложно за произнасяне, че самата тя предлага да напишем просто, че има проблем с костите. Нина е висока само 130 см, но отдавна вече се е научила да живее със себе си такава, каквато е.

„Различна съм, но по хубавия начин съм различна. Виждам света от друга гледна точка. Оценявам всяка дребна подробност в живота си. Подробности, на които другите хора казват: „Какво пък толкова!“. Аз тогава съм най-благодарна. Не приемам нищо за даденост, нито работата, нито приятелите. Благодарна съм за всяка възможност, която животът ми поднася“, казва Нина. И после дълго и без притеснение говори за себе си, за болестта, за трудностите, пред които я изправя ръстът й, за уроците, които пак той й преподава всеки ден, за мечтите си. Пием кафе на открито и бърборенето ни често бива прекъсвано от хора, които се спират, за да кажат „здрасти“ на Нина. След първия половин час вече губя бройката на всички, които искат да разберат как е тя и коя е следващата дестинация, до която е решила да пътува. А аз разбирам, че пред мен седи… 130 см щастие.

„Децата в училище ме приеха лесно, вероятно учителката ни тогава е водила дълги разговори с тях. Може би и вкъщи са им обяснили, че съм различна, но това не ме прави лош човек. На улицата понякога ме гледат изпитателно. Засичам втренчените погледи на хора, които хем искат да не ме гледат така, хем не могат да откъснат очи от мен. Гледат ме, сякаш съм нещо странно и непознато. Вероятно си мислят, че аз съм „горката“, а те са късметлиите. Издържам вече на тези погледи. Когато бях малка, се ядосвах и бях готова да влизам в битка всеки път. Сега ми е интересно“, казва Нина и след това разказва, че понякога й се случва да спре до човека, който я гледа втренчено и притеснено, заговаря го, успокоява го, че реакцията му не е престъпление. И печели поредния си приятел.

Advertisement

„Има организация на ниските хора в България. Това е определението. Казвам го, защото хората обичат да дават определения на всичко. Около 300 души сме с нисък ръст, като при всекиго от нас причината е различна, заболяването – също, както и факторите, довели до това да не пораснем“, обяснява Нина, която вече не приема и жестове от съжаление. Казва, че когато била малка, са й правили такива, но се е научила да разпознава хората, които си мислят, че така й помагат, и казва: „Не!“.

Тя е бакалавър по счетоводство и контрол и магистър по финанси и банково дело, които е завършила във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От три години работи в Териториалната дирекция на НАП във Велико Търново. Била регистрирана в Бюрото по труда и точно когато вече изгубила надежда, че ще я потърсят, й звъннали. Нина се явила на конкурс и спечелила мястото. Признава, че в НАП е намерила своята среда и своите си хора, че се чувства щастлива и всеки ден ходи с удоволствие на работа и нищо от многобройните й задължения не й тежи.

ВЪВ ФИЛМ НА ЛЮК БЕСОН, КОЙТО ИЗВЕСТНИЯТ РЕЖИСЬОР СНИМАЛ В КИНОЦЕНТЪРА „БОЯНА“, Е УЧАСТВАЛА НИНА. Всъщност е било минисериал от 8 епизода, а името е Section Zero. Освен това тя е и манекен и дефилира в ревюта за дрехи за хора с нисък ръст.

Стъпила на модния подиум преди две години за първи път. Тогава попаднала на обява, публикувана от американския дизайнер Мириам Чалек. Тя търсела красиви момичета с нисък ръст за новата си колекция, но не търсела просто манекенки, а характери. „Тя не искаше само снимка, искаше и мотивационно писмо, в което да напишем защо искаме да участваме в нейното ревю. Одобриха ме и заминах за Дубай. След това дефилирах и в Париж, сърцето на модата. Не съм си представяла, че това ще ми се случи“, признава Нина.

После казва, че никога не е имала желание да стои затворена вкъщи, да се крие от света и да се самосъжалява. „Е, не че съм недосегаема, случвало ми се е да се чувствам огорчена и тъжна. Нали разбираш, не мога сама да си вдигна куфара в самолета, за да го сложа в багажното… Но се грижа за себе си и за душата си, чета, търся възможности да се развивам и да направя живота си по-добър. И все по-рядко зациклям при въпроса „Защо на мен“. Все повече разбирам защо на мен и отговорът е, защото след всяка следваща победа се изправям по-силна. Мисля си понякога какъв щеше да е животът ми, ако бях като всички. Нямаше да съм толкова благодарна за всичко, което имам и което ми се случва, както съм сега. Не се ядосвам на дребните неща, ако се ядосам, бързо ми минава, защото знам, че всичко е преходно и всичко минава“, казва Нина.

В 15 международни проекта по „Еразъм“ е участвала вече младата търновка и така е обиколила 15 различни държави за краткосрочни обучения. Говори английски език прекрасно и се чувства добре навсякъде.

ДА СКОЧА С ПАРАШУТ – ТОВА Е НАЙ-ЩУРАТА МИ МЕЧТА, КАЗВА НИНА СЛЕД НЯКОЛКО СЕКУНДИ ЧУДЕНЕ с коя от всичките си идеи да започне, когато става дума за мечтите й. Обяснява, че отдавна е спряла да се сърди на съдбата и е щастлива. „Какво е щастието за мен ли? Да съм удовлетворена от себе си и да съм в хармония със себе си. Това изобщо не е абстрактно, както вероятно много хора си мислят. Това е усещането да съм си у дома и да гледам смело в огледалото“, казва Нина.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Източник: Борба.БГ

error: No copy please :)