Приказката за Хачико от японската гара Шибуя е способна да ни разплаче. Kучето, което дори след смъртта на стопанина си олицетворява лоялността и предаността. Дори на гара Шибуя в Япония има паметник в негова чест.
Акита ину е породата кучета, която Хачико представлява. Той е роден в японската префектура Акита на 10 ноември 1923 г. Един фермер прави избора да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, който работи в Токийския университет. Професорът му дава прозвището Хачико (осмият). Всеки ден професор Уено пътува с влака за работа, а кучето е изпратено да го посрещне там сутрин и отново вечер точно в 5:00 часа. Хидесабуро Уено умира от сърдечен удар на 21 май 1925 г. По това време Хачико е на 18 месеца.
В този ден той чакал много дълго своя господар, но двамата никога повече не сe срещнали.
Кучето обаче продължило да го чака всеки ден в 17:00 ч. и да стои там до късно.
Кучето многократно се връща на гарата, за да види стопанина си, въпреки няколкото опита на членове на семейството и приятели да го приберат. Когато започват да го хранят, собствениците и служителите на местния бизнес правят комплименти за неговата непоколебимост и лоялност. Това продължава дълго време. Така Хачико се разпространява в цяла Япония.
Особено след като през 1932 г. е публикуван разказът „Предано старо куче очаква завръщането на своя стопанин 9 години след смъртта му“.
Хачико посещава гарата всеки ден в продължение на девет години, докато не умира на 8 март 1935 г. В деня на кончината му е обявен ден на траур. Погребан е в токийското гробище Аояма в съседство с покойния си наставник. В негова чест е построен паметник. Паметникът е повреден по време на Втората световна война, тъй като е имало нужда от метал, но е възстановен през август 1948 г. и се използва като символ на любовта и предаността.
Разказът е филмиран през 1987 г. като „Хачико Моногатари“ (Япония), а след това през 2009 г. е заснет „Хачико“ с участието на Ричард Гиър.
В родния град на Хачико днес са поставени паметници в негова чест пред Музея на кучето Акита и в близост до гара Одате. Паметник на двамата има и в Токийския университет, където професор Уено е работил като професор. На мястото, където кучето е чакало стопанина си в продължение на години, също има бронзови отпечатъци от лапи и японски текст, разказващ историята на Хачико. В Аояма има мемориал на животното в непосредствена близост до гроба на неговия собственик.
Хачико е запомнен и с името на изхода на гара Шибуя, където е чакал стопанина си. Всяка година на 8 април се извършва панихида в негова чест.
Хачико ще бъде запомнен като кучето, което ни е научило на човечност, а не само като символ на обич. В Япония родителите и педагозите често използват приказката като модел за обучение на децата за действителното значение на ценностите.
