“Хората, които имат в момента панелно жилище, не се замислят. В следващите 10 години все още ще има пазар за тях. Той е най-евтиният актив и първото нещо, което може да си купиш, ако имаш наличен капитал”.
Това мнение изрази в социалните мрежи Иво Димовски, експерт с богат практически и академичен опит в бизнеса и инвестициите с недвижими имоти.
“С времето обаче, колкото повече хора преминават към други алтернативи, толкова по-малък ще стане пазарът на панелките.
Тогава на тези панелки, които остават, изведнъж просто ще им се загуби цялата стойност. Някой предприемач ще дойде и ще ги изкупи и ще направи огромен блок на тяхно място. Това рано или късно ще стане с тях”, допълва Димовски.
Панелки със срок
Позицията относно панелните жилища в България е разностранна. Според специалисти, участвали в строежите им по време на социализма, е съществувала наредба, която е определяла експлоатационен срок на панелните блокове от 70 години.
Срокът на експлоатация им е различен – има такива с 50 годишен и такива със 100 годишен.
Задължително е да се вземат някои предпазни мерки за поддръжката на сградите. Като санирането е една от тях, като не трябва да се прави само външно такова.
Нужно е и за поддръжката на сграда с изтекъл срок на годност да се прави и подробно вътрешно обследване на нейното състояние. Панелните жилище са едни от най-масовите у нас, а много от тях масово са санирани само външно, а техните ВиК, ел инсталации и асансьори са силно амортизирани.
Минус при покупка
Като минус при покупка на панелен апартамент може да се отбележи, че няма възможност за преустройство. Събарянето на носеща стена, особено на първите етажи, е опасно и нежелателно, и може да доведе до нарушение на целостта на сградата.
Инж. Георги Кордов, който е експерт по обследване на строителни конструкции, споделя пред телевизия Bloomberg, че едропанелните блокове са надеждни стоманобетонни сгради, които биха могли да функционират с векове.
Според него риск би могъл да възникне от недобрата поддръжка при експлоатацията – течовете са много опасни, те могат да възникнат на покрива, по фасадите и да стигнат до основите.
„Срокът на годност на панелните сгради у нас е изтекъл. Първите са построени през 50-те години на ХХ век. Според българските стандарти експлоатационният им период е около 50 години“, твърди строителният инженер Владимир Жиянски по Нова тв.
Той обаче подчерта, че ако бъдат редовно проверявани, сградите могат да бъдат обитавани и по-дълго от този период.
По думите му слабото място при този тип сгради е свръзката между вертикалните и хоризонталните стени.
Най-уязвими при земетресение се оказват първите етажи на панелните блокове – над монолитната част на строежа.
Тези сгради трябва да бъдат проверени и ако се установи нарушаване на заварките между хоризонталните и вертикални панели, трябва да бъдат разрушени.
Не можем да бягаме от отговорност и да рискуваме живота на хората, категоричен е инж. Жиянски.
Според други експерти обаче срокът на експлоатация на панелните жилища е около век.
„Срокът за експлоатационна надеждност на тези сгради е 100 години. Никоя от тези сгради не е под експлоатационен срок, друг е въпросът какво е тяхното състояние”, коментира проф. Димитър Назърски от Българската асоциация за изолации в строителството.
Специалистите напомнят, че санирането на жилището не означава само слагане не топлоизолация, а също така и подмяна на водоснабдителната, електроснабдителната и отоплителната система на сградата.
Едропанелните блокове са надеждни стоманобетонни сгради, които биха могли да функционират с векове.
Те нямат точно определен срок на експлоатация – 20, 50 или 100 години.
Собствениците на апартаменти трябва да бъдат спокойни, ако професионалистите в строителния процес са си свършили добре работата и ако по време на експлоатацията се полагат грижи. Това стана ясно от разговора на проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) и инж. Георги Кордов, експерт по обследване на строителни конструкции и бивш научен сътрудник в Научноизследователския строителен институт – НИСИ, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов на Блумбърг.тв.
Панелните сгради не са рискови по отношение на земетръс, обясни Борисов. И добави, че в Рим има бетонни сгради, които са изградени преди много векове и в момента не представляват риск.
Арх. Борислав Борисов, който преди години е проектирал столичния панелен компекс „Левски Г“, обясни, че никъде в проектните и строителни книжа на едропанелните сгради няма записан срок, от който да се съди за срока за експлоатацията им.
По отношение на строителните конструкции в еврокодовете, приложени в България, фигурира термина „примерен проектен експлоатационен срок“. Там има таблица, в която е посочено, че примерният проектен експлоатационен срок за конструкции на сгради е 50 години. Под таблицата обаче има забележка, че терминът проектен експлоатационен срок на конструкцията не се покрива с термина „срок на експлоатация“ на една сграда.
Инж. Георги Кордов обясни, че сроковете в националното приложение на еврокодовете са препоръчителни и че в практиката няма да се намери инвестиционен проект, в който конструкторът е записал, че сградата има определен срок на годност.
„Ако такова нещо бъде направено, трябва да бъде записано и какви дейности ще бъдат извършвани 50 години напред.“
Гаранционният срок в строителството е 10 години и той се отнася за договора между строителя и възложителя на един обект. Абсолютно погрешно е да се смята, че след тези 10 години сградата вече е с изтекъл срок на годност, каза още експертът.