Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) в България с 20% до 933 лева от 1 януари 2024 г. е тема, която привлича вниманието на широката общественост и експерти.
Икономистът Петър Ганев, от Института за пазарна икономика, не пропусна да изрази своите забележки и опасения по този въпрос.
Според Ганев, увеличението на МРЗ е очаквано, особено в светлината на текущата инфлация и ръста на пенсиите. Въпреки това, той подчертава, че реалният икономически растеж не може да бъде постигнат чрез административно определяне на заплатите. Вместо това, фокусът трябва да бъде налагане на мерки за стимулиране на икономиката като цяло – привличане на инвестиции, създаване на индустриални зони и подобрение на образованието.
Един от недостатъците, които Ганев изтъква, е, че значителното увеличение на минималната заплата може да направи създаването на нови работни места по-скъпо за работодателите.
Това е частно забележимо в частния сектор, където вече съществуват различия в нивата на заплатите в зависимост от сектора и региона на страната.
Той също така напомня, че заплатата е възнаграждение за извършена работа, а не средство за покриване на жизнените разходи.
В този контекст, икономистът призовава за по-голяма гъвкавост в определянето на възнагражденията, особено в различните региони и сектори на страната.
Следователно, макар и да е разбираемо общественото желание за по-високи доходи, Петър Ганев подчертава, че е важно този процес да бъде съобразен с реалните условия и възможности на икономиката. Административните решения трябва да бъдат взети с внимание към тяхното влияние в по-широк икономически контекст.
